Пластмасата, която използваме всеки ден, крие невидим убиец. Химикалът ди-2-етилхексил фталат (DEHP), откриван в хранителни контейнери, медицински торбички и дори въздуха, е свързан с 356 238 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания през 2018 г., според ново изследване на NYU Langone Health. Това представлява 13,5% от всички сърдечни смъртни случаи сред хора на възраст 55–64 години, като Южна Азия и Близкият изток носят най-тежката тежест. С 10,47 милиона години загубен живот и икономически щети до 3,74 трилиона долара за година, DEHP се превръща в глобална здравна заплаха. Как този химикал ни засяга и какво може да направи България?
DEHP: Тихият убиец в пластмасата
DEHP е фталат, използван за придаване на гъвкавост и издръжливост на пластмасите. Той се намира в ежедневни предмети като хранителни опаковки, бутилки, медицински изделия и дори прах във въздуха. Химикалът лесно се отделя от пластмасата, замърсявайки храна, вода и околната среда. Веднъж попаднал в тялото, DEHP се разгражда до метаболити, които нарушават хормоналния баланс, променят метаболизма на глюкоза и мазнини и предизвикват възпаление в артериалните стени – всички те са предпоставки за инфаркти, инсулти и други сърдечни кризи.
Изследването на NYU, базирано на глобални здравни и екологични данни от 2008 до 2018 г., разкрива, че DEHP е отговорен за 349 113 смъртни случая, свързани пряко с употребата на пластмаса. Сред жертвите преобладават хора на възраст 55–64 години, като химикалът е отнел 10,47 милиона години живот само за 2018 г. Икономическите загуби, включително разходи за здравеопазване и загуба на работоспособност, варират между 10,2 милиарда и 3,74 трилиона долара.
Неравна тежест: Къде удря най-силно?
Въздействието на DEHP не е равномерно разпределено. Южна Азия и Близкият изток са най-тежко засегнати, като до 17% от сърдечните смъртни случаи в тези региони са свързани с химикала. Нивата на излагане на DEHP там са до шест пъти по-високи, отколкото в Европа. Заедно с Източна Азия и Тихоокеанския регион тези области представляват над 73% от всички смъртни случаи, свързани с DEHP. В САЩ и Африка хората с най-високо излагане на химикала имат до 30% по-висока сърдечна смъртност в сравнение с тези с по-ниско излагане.
„Има ясно неравенство в това кои части от света понасят повишения сърдечен риск от фталатите“, отбеляза водещият автор Леонардо Трасанде. Неравенството е не само географско, но и социално-икономическо, като уязвимите общности – често в по-бедни региони – са най-засегнати поради липса на регулации и по-голяма зависимост от пластмасови продукти.
Как DEHP засяга България?
Макар изследването да не предоставя специфични данни за България, страната не е имунизирана срещу заплахата. Пластмасовите опаковки, хранителни контейнери и медицински изделия, съдържащи DEHP, са широко разпространени. Като страна с висока заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания – водеща причина за смъртност – България е особено уязвима. Липсата на строги национални регулации за фталатите в потребителските продукти и ограниченото обществено съзнание за рисковете от DEHP увеличават потенциалната опасност.
В сравнение с Европа, където излагането на DEHP е по-ниско благодарение на регулации, въведени след 2018 г., България изостава в прилагането на подобни мерки. Това поставя населението, особено възрастните групи, пред повишен риск от сърдечни проблеми, свързани с химикала. Освен това икономическите загуби, подчертани в изследването, са предупреждение за здравните системи, които вече са натоварени от лечението на сърдечни заболявания.
Пътят напред: Какво може да се направи?
Изследването подчертава спешността от глобални действия за намаляване на излагането на DEHP. Много страни започнаха да ограничават фталатите след 2018 г., но напредъкът е неравномерен. В ЕС, например, DEHP е забранен в някои продукти, като играчки и козметика, но все още се намира в медицински изделия и хранителни опаковки. Учените призовават за по-строги регулации, алтернативни материали и по-добър мониторинг на замърсяването.
За България ключът е в приемането на европейските стандарти за ограничаване на фталатите и провеждането на кампании за информираност. Потребителите могат да намалят риска, като избягват пластмасови контейнери за храна (особено при нагряване), използват стъклени или метални алтернативи и подкрепят устойчиви продукти. Здравните власти трябва да проучат включването на DEHP в рутинните екологични и здравни проверки, особено в болници, където излагането чрез медицински изделия е значително.
Пластмасата като заплаха за сърцето
Химикалът DEHP, скрит в ежедневните пластмасови изделия, се оказа смъртоносен фактор, отговорен за стотици хиляди сърдечни смъртни случаи годишно. С най-тежко засегнати региони като Южна Азия и Близкия изток, но с риск за цял свят, заплахата изисква спешни действия. За България това е призив за по-строги регулации, повишена осведоменост и инвестиции в здравеопазването. Докато светът се бори с пластмасовата криза, едно е ясно: това, което държим в ръцете си, може да навреди на сърцата ни – и е време да действаме.
