Хроничният синдром на умората (ME/CFS) е състояние с реални биологични показатели, откриваеми в кръвта на засегнатите, сочат изводите от ново мащабно изследване, проведено от учени от Единбургския университет. Откритието може да проправи пътя към разработването на дългоочакван диагностичен тест за това трудно разпознаваемо заболяване.
„Толкова дълго хората с ME/CFS бяха обвинявани, че всичко е в тяхната глава. Това не е така. Ние виждаме болестта в тяхната кръв,“ заяви проф. Крис Понтинг от катедрата по човешка генетика в университета.
Най-голямото биологично изследване на ME/CFS досега
Екипът от Единбург анализирал данни от здравната база UK Biobank, която включва информация за над половин милион души. В проучването са сравнени кръвните показатели на 1 455 пациенти с ME/CFS и 131 000 здрави индивида. Изследвани са над 3 000 биомаркера, като са отчетени фактори като възраст, пол и ниво на физическа активност.
Резултатите разкриват постоянни разлики в кръвта на болните – свързани с хронично възпаление, инсулинова резистентност и признаци на чернодробна дисфункция. Данните са потвърдени и с помощта на допълнителна база от САЩ, което засилва тяхната достоверност.
ME/CFS – симптоми и предизвикателства
Миалгичният енцефаломиелит, известен още като синдром на хроничната умора, се характеризира най-вече с така наречената пост-ексерционална малайзия (PEM) – рязко влошаване на състоянието след дори минимално физическо или психическо усилие. Други симптоми включват хронична болка, ментална мъгла и изтощение, което не се подобрява с почивка.
Причините за заболяването остават неизвестни, няма утвърден диагностичен тест и не съществува специфично лечение. Според учените заболяването има изразен „женски превес“, като съотношението между жени и мъже сред пациентите е приблизително 3:1.
Различни мнения в научната общност
Въпреки положителните възгледи за значимостта на изследването, някои експерти предупреждават, че заключенията не бива да се надценяват. Проф. Алън Карсън, специалист по невропсихиатрия от Единбургския университет, коментира: „Да, изследването показва, че ME/CFS не е плод на въображението. Но да се твърди, че разлики в биомаркерите доказват, че състоянието не е психосоматично, е прекалено опростяване.“
Подобна гледна точка изрази и проф. Кевин МакКонуей, експерт по приложна статистика, който подчерта, че макар изследването да е значимо, е нужно още много работа, преди да се достигне до категорични изводи.
Надежда за напредък
Въпреки критиките, екипът от Единбург вярва, че резултатите представляват важна крачка напред. „Надяваме се, че това ще помогне на хора, чиито симптоми не се възприемат сериозно, да получат признание и грижа,“ заяви д-р Сьорд Бентхес, част от изследователския екип.
Учените се надяват, че в бъдеще тези биомаркери ще бъдат използвани за създаване на бърз и надежден тест за диагностициране на ME/CFS – нещо, което засега остава неизпълнена цел за медицината.
