В много части на света висшето образование е свързано със значителни разходи, които често се превръщат в сериозна пречка за студентите. Въпреки това, някои държави прилагат различен подход, като предлагат достъп до обучение без такси.
Норвегия е сред най-известните примери за такъв модел, като държавните университети в страната предоставят възможност за безплатно обучение. Това важи не само за местните студенти, но и за кандидатите от други държави, които могат да се възползват от тази система.
Макар че обучението не изисква заплащане на такси, студентите все пак трябва да покриват разходите си за живот, които в Норвегия могат да бъдат сравнително високи. Въпреки това, липсата на такси за обучение прави страната привлекателна дестинация за хиляди международни студенти всяка година.
Поддръжниците на този модел твърдят, че той насърчава равния достъп до образование и допринася за изграждането на по-образовано глобално общество. В същото време той поражда и по-широк дебат относно ролята на висшето образование – дали то трябва да бъде обществена услуга или финансово бреме за студентите.
Норвежкият подход се разглежда като пример за алтернативна образователна политика, която поставя акцент върху достъпа и равенството, а не върху финансовите възможности на учащите се.
