В Русия вече не стига да оставиш телефона пред кабинета на Владимир Путин. Сега чиновниците трябва да предават и часовниците си. Да, дори механичните. Очевидно Кремъл е стигнал до извода, че швейцарският автоматик е следващото оръжие на НАТО.
Според източници на „Можем объяснить“, новите правила действат от средата на април. На среща с Путин — без телефон, без часовник, вероятно скоро и без връзки на обувките. За всеки случай. Че никога не знаеш кога някой губернатор може да извади „Ролекс“ и да направи държавен преврат.
Часовникът — новият враг на държавата?
Картината е впечатляваща. Губернатори, директори и регионални началници се явяват пред Путин с голи китки, като ученици, хванати да преписват. На други събития спокойно носят часовници, но в Кремъл — не. Там времето очевидно е държавна тайна.
Има и специална каста, разбира се. Близките до Путин хора все още могат да носят часовници. Например Сергей Чемезов от „Ростех“ се появява с хронометър без проблем. Четиридесет години дружба с Путин явно дават повече привилегии от конституция, закон и здрав разум взети заедно.
Останалите? „По-дребните сошки вече нищо не могат“, казва източникът. Което звучи като идеалното резюме на съвременната руска държавна система.
А Путин защо крие ръката си?
Най-забавният момент идва от срещата с Рамзан Кадиров. Според наблюдатели Путин явно е забравил да свали собствения си часовник и прекарал цялата среща, прикривайки китката си с лявата ръка. Представете си картината: човекът с ядреното куфарче седи напрегнато, за да не се види „опасният“ аксесоар.
Това вече не е параноя. Това е режим, който гледа на всеки предмет като на потенциална заплаха. Днес часовници, утре копчета за ръкавели, вдругиден вероятно ще забранят и химикалките — твърде остри били.
Кремъл и страхът от всичко живо
На този фон публикациите на CNN, Financial Times и „Важные истории“ изглеждат напълно логични. Европейски разузнавания твърдят, че Путин се страхува от покушение и преврат, а ФСО затяга мерките до абсурд. Интернет телефони — забранени. Медийни публикации — под контрол. Часовници — подозрителни.
Колкото повече една власт се страхува от собствените си хора, толкова по-нелепи стават правилата ѝ. В един момент охраната вече не пази лидера от външни врагове, а от реалността.
Иронията е, че човекът, който години наред демонстрира образ на „железен лидер“, днес изглежда като управник, който подозира дори секундната стрелка. Защото в Кремъл вече не само времето е спряло. Там очевидно е спряла и връзката с нормалността.