В света на руския енергиен оптимизъм има един непроменим закон: когато на Кремъл му липсват пари, той си измисля гигантски проекти. А когато липсват и пари и политически гаранции – тогава гигантските проекти стават свръхгигантски. „Сила Сибири – 2“ е точно такъв случай: тръба за 30 милиарда долара, която Русия иска да строи задължително, а Китай – евентуално, може би, някой ден… или пък не.
Според Financial Times, „Газпром“ вече е започнал да чертае техническата документация за проекта. Това означава не просто молив и чертожна дъска, а „стотици томове“ чертежи, сметки и инженерни заклинания. Самото проектиране може да погълне между 5% и 10% от стойността, тоест поне 1 милиард долара, които ще изгорят с лекотата, с която Газпром харчи всичко не по собствена воля, а по кремълско разпореждане.
Проблемът? Пекин не е дал публично одобрение. Да, Алексей Милер побърза да обяви пред руските медии, че имало „юридически обвързващ меморандум“. Китайските държавни медии обаче реагираха със зрелищното дипломатическо изкуство, познато като мълчание, което можеш да чуеш от Луната.
Това не пречи на „Газпром“ да действа. Според експертите, причината е проста: или дават работа на инженерните си отдели, или ги закриват. А в Русия днес никой не иска да бъде човекът, който „закрива нещо важно“ – Кремъл може да реши, че саботира победния поход на газовата супердержава.
Икономическият абсурд става още по-ясен при цените. Тази година газът за Китай струва средно $248 за 1000 куб. м, което е с 38% по-ниско от доставките за Турция и останките от европейски клиенти. Пекин, разбира се, настоява за още по-ниска цена за „Сила Сибири – 2“. В превод:
Русия строи най-скъпия си газопровод, за да продава най-евтиния си газ.
Експертите отбелязват, че за да компенсира загубените европейски пазари, „Газпром“ е готов да губи. Китай печели евтин газ, Русия – „геополитическо партньорство“, което на практика значи: „Ще строим, пък вие вижте дали ще купувате.“
Но има и друго – Русия вече копае нова тръба, твърди енергийният аналитик Михаил Крутихин. Не за Китай, а за да компенсира изтощаването на Чаяндинското и Ковиктинското находище, които вече не могат да изхранват първата „Сила Сибири“. Тоест „Сила Сибири – 2“ може да се окаже просто резервно коляно за „Сила Сибири – 1“, опаковано като геополитическа епопея.
В крайна сметка, „Газпром“ се оказва в положението на човек, който е купил огромна яхта, но няма пари за бензин – и сега убеждава приятел, че би било супер, ако той плати горивото. Приятелят кимва, усмихва се любезно… и не подписва нищо.
