Финландия запази позицията си на най-щастливата страна в света за девета поредна година, докато новото издание на Доклада за световното щастие отправя сериозно предупреждение: социалните мрежи нанасят значителни щети върху благосъстоянието на младите хора в западния свят.
Класацията на щастието
Докладът, изготвен от Центъра за изследване на благосъстоянието към Оксфордския университет в партньорство с Gallup и ООН, обхваща 147 страни. Скандинавските държави традиционно доминират в челото на класацията — след Финландия се нареждат Исландия, Дания, Коста Рика, Швеция и Норвегия. Четвъртото място на Коста Рика е най-доброто постижение на латиноамериканска страна в историята на доклада.
Франция се нарежда на 35-то място — най-ниската й позиция досега, с падане с две места спрямо миналата година. В дъното на класацията са Афганистан, Сиера Леоне, Малави, Зимбабве, Йемен, Ливан и Демократична република Конго — страни, изпитващи сериозни политически и социални затруднения. Жените в Афганистан имат средна оценка на благосъстоянието от едва 1.26 след завръщането на талибаните на власт.
Кризата на младежкото щастие
Най-тревожното откритие в тазгодишния доклад е рязкото влошаване на удовлетвореността от живота сред хората под 25 години, особено в англоезичните страни и Западна Европа.
„В Северна Америка и Западна Европа младите хора са значително по-малко щастливи, отколкото преди 15 години. През същия период използването на социалните мрежи се е увеличило драстично“, се посочва в доклада.
Изследването установи, че тези, които използват социалните мрежи повече от 7 часа дневно, имат значително по-ниско благосъстояние в сравнение с тези, които ги ползват под един час. При момичетата в Западна Европа интензивната употреба води до спад в благосъстоянието от почти един пълен пункт, а при момчетата — около половин пункт.
Вредите, причинявани от социалните мрежи на младите потребители, са описани като „разнообразни и с огромен обхват“ — от кибертормоз и сексуално изнудване до депресия. Мащабът на негативните въздействия е толкова широк, че докладът предупреждава за „вреди на популационно ниво“.
Какво мислят самите млади
Любопитно е, че много млади хора сами осъзнават тази заплаха. Според проучване на Harris, цитирано в доклада, над една трета от потребителите на възраст 18–27 години биха предпочели платформи като X, TikTok, Snapchat, Facebook и Instagram изобщо да не съществуват.
Нужда от регулация, не от забрана
Авторите на доклада не препоръчват пълна забрана на социалните мрежи. Въпреки че интензивното използване е свързано с негативни последици, тези, които доброволно се откажат от тях, също пропускат определени положителни ефекти, отбелязва авторът Жан-Еманюел Де Нев.
Вместо това докладът призовава за „обмислена регулация на средата в социалните мрежи“ с цел ограничаване на вредните ефекти — мярка, която вероятно ще срещне подкрепата на учители, родители и училищни администратори. „Убеждението, че социалните мрежи и смартфоните вредят на образованието и психичното здраве на учениците, не е изолирано или маргинално — то е доминиращото възприятие сред педагозите в много западни нации“, се заключава в доклада.
