Скандалът около Джефри Епщайн, американския „финансист“ и осъден педофил, разкрива сложна мрежа от връзки, които надхвърлят границите на САЩ и достигат до върховете на руската власт. Французойката историчка Франсоаз Том изследва близките отношения между Епщайн, неговия съучастник Гислейн Максуел и баща й, покойния британски медиен магнат Робърт Максуел, с висши представители на съветската, а по-късно и руската власт. Тази връзка поражда обезпокоителен въпрос: какво ако ФСБ (руската служба за сигурност) е държала прословутия „списък“ с клиентите на Епщайн? Какъв по-добър начин да се компрометират американските елити от притежаването на доказателства за участие в оргии с непълнолетни?
Скандалът Епщайн: публичният образ и скритите защити
В общественото съзнание случаят Епщайн е свързан с огромен педофилски кръг, организиран и експлоатиран с години от Епщайн и Гислейн Максуел. Въпросът за скритите защити, които двамата са ползвали, поражда множество хипотези. Епщайн твърдял, че „работи за разузнаването“, което подхранва спекулации. Движението MAGA настоява за ролята на Мосад в кариерата му, докато Тъкър Карлсън го нарича израелски агент. Левицата пък подозира ЦРУ за намеса при бързото му освобождаване след първия арест през 2008 г. Руски държавни медии използват случая, за да заклеймят „дегенериралите глобални елити“. В САЩ политическият дебат се върти около „списъка с клиенти“, който отвлича вниманието от по-голямата картина: изграждането на империя за изнудване, достъпна за враждебни сили.
Документираната руска връзка
Липсват данни за пътувания на Епщайн до Русия преди 2014 г., но това не изключва по-ранни посещения. Връзката му с Кремъл е документирана след разследване на Dossier Center, финансирано от Михаил Ходорковски. То разкрива партньорство между Епщайн и Кремъл, изгодно и за двете страни. Епщайн имал контакт на най-високо ниво в Москва чрез Сергей Беляков, бивш заместник-министър на икономическото развитие и директор на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Беляков, възпитаник на Академията на ФСБ, работел за привличане на чуждестранни инвестиции. През 2014 г. той търсил съвети от Епщайн за заобикаляне на западните санкции, предлагайки нови финансови модели като алтернатива на биткойн и „умни договори“ (Smart Contracts).
Епщайн изпращал западни бизнес лидери като Рийд Хофман (съосновател на LinkedIn) и Нейтън Майрволд (бивш технически директор на Microsoft) на форума в Санкт Петербург за потенциално вербуване. През юли 2014 г. Беляков лично уредил руска виза за Епщайн и организирал срещи с ключови фигури в руската икономическа политика. Дали тези срещи са се състояли, остава неясно.
Финансови и престъпни връзки
Епщайн използвал руски банки, сега под санкции, за плащания, свързани с трафика на хора. Значителен брой от жертвите му били от Русия, Беларус и Източна Европа, което установява финансова връзка между престъпната му мрежа и региона. Една от банковите му сметки регистрирала 4725 трансфера за близо 1,1 милиарда долара. Трафикът на хора служел като прикритие за по-широки операции, включително инфилтриране на руски агенти в САЩ.
Сред сътрудниците на Епщайн била Светлана Пожидаева, възпитаничка на престижния Московски държавен институт за международни отношения (МГИМО). Въпреки блестящото си образование, тя станала модел и сътрудник на Епщайн, ангажирана с благотворителност, финансирана от него. Според бившия агент на КГБ Юрий Швец, Пожидаева била агент, внедрен с помощта на Епщайн в американски мрежи, свързани със суперкомпютри и изкуствен интелект.
Друга фигура е Маша Дрокова, бивша активистка на прокремълското движение „Наши“. С помощта на Епщайн и Естер Дайсън, тя получила „виза Айнщайн“ и се установила в САЩ, където инвестирала в технологични стартъпи, свързани с руски интереси. Нейният фонд Day One Ventures събрал над 70 милиона долара, вероятно от руски източници.
Банкови скандали и руски олигарси
Дойче Банк беше глобена със 150 милиона долара за пропуски в контрола на богати клиенти като Епщайн и руски олигарси. Банката обработвала плащания към жени с източноевропейски имена и подозрителни тегления на пари без реакция. JPMorgan Chase също уредил съдебни дела за 365 милиона долара заради пране на пари за Епщайн и руския мафиот Семьон Могилевич.
Наследството на Робърт Максуел
Епщайн изглежда следвал модела на Робърт Максуел, бащата на Гислейн, който комбинирал медийна власт, финансови измами и връзки с разузнавателни служби. Максуел, чешки евреин и бивш участник в съпротивата, работел с британското, израелското и съветското разузнаване. През 1951 г. с финансиране от MI6 той придобил издателството Pergamon Press, което му служело като прикритие за събиране на разузнавателна информация. Максуел имал достъп до съветски лидери като Брежнев и Горбачов, като публикувал техни произведения и подкрепял съветската пропаганда.
След смъртта му през 1991 г., когато тялото му е намерено в Атлантическия океан, се разкрило, че е присвоил около 460 милиона паунда от пенсионните фондове на служителите си. Документ, подписан от шефа на КГБ, показва, че Максуел бил ценен актив за Кремъл, който искал да защитава репутацията и бизнеса му.
Гислейн Максуел и връзката с Епщайн
Гислейн, любимата дъщеря на Максуел, била негова довереница и участвала в бизнеса му. Точната дата на първата й среща с Епщайн е неясна, но според някои източници тя пътувала с неговия частен самолет още през юли 1991 г., преди смъртта на баща си. Връзката им била партньорство, изградено върху финансови и престъпни схеми. Гислейн станала съархитект на империята на Епщайн, която включвала организиране на оргии на острова му Литъл Сейнт Джеймс, оборудван с камери и микрофони.
„Компромат“ и руската стратегия
След падането на СССР „компромат“ станал ключов инструмент за политически контрол в Русия. При Путин той се превърнал в оръжие за управление, насочено към опозицията и чуждестранните елити. Епщайн създал в САЩ своеобразен „супермаркет за компромати“, достъпен за тези, които плащат. Той култивирал връзки с американски и международни елити, предлагайки „скелети в гардероба“, които гарантирали лоялност. Тази система била идеална за Кремъл, който използвал компроматите, за да подкопава демокрациите, убеждавайки гражданите, че техните елити са корумпирани.
Случаят Епщайн разкрива сложна мрежа от финансови измами, шпионаж и изнудване, свързана с руските интереси. Въпросът остава: бил ли е Епщайн просто фасада, или сам е изградил своята империя? Дали ФСБ е стояла зад операцията за компромати в САЩ, или само се е възползвала от нея? Тези въпроси подчертават дълбокото влияние на руските разузнавателни служби върху глобалните елити и опасността от използването на „компромат“ като оръжие срещу демокрациите.
Пълната версия, на английски, от разследването на Франсоаз Том може да прочетете следвайки линка.
