Ново изследване разкрива, че през последните 20 години топенето на арктическия морски лед се е забавило значително, въпреки глобалното затопляне, предизвикано от човешката дейност. Въпреки това експертите подчертават, че това е само временна почивка, а не знак за възстановяване. Този феномен предизвиква размисъл за бъдещето на Арктика.
Забавяне на топенето
От началото на сателитните наблюдения в края на 70-те години на миналия век покритието на морския лед в края на лятото е намаляло наполовина. Глобалното затопляне е отговорно за около две трети от това топене, докато останалата част се дължи на естествени климатични колебания. Арктика се затопля почти четири пъти по-бързо от средното за света, като от 80-те години са изгубени над 10 000 кубически километра лед – обем, равен на четири милиарда олимпийски басейна. През септември 2012 г. ледът достига най-ниското си ниво от 3,41 милиона квадратни километра, предизвиквайки спекулации кога Арктика може да стане „безледна“ през лятото.
Изследването, публикувано в списание Geophysical Research Letters от учени от Университета в Ексетър, показва, че от края на 2000-те години темпът на топене е значително намалял. Между 2005 и 2024 г. загубата на лед през септември е била 0,35 милиона квадратни километра за първото десетилетие и 0,29 милиона за второто – най-бавният темп за 20-годишен период от 1979 г. насам. Това е четири до пет пъти по-бавно от пиковия период между 1993 и 2012 г. и представлява 55 до 63% забавяне спрямо дългосрочния спад от 0,78–0,79 милиона квадратни километра на десетилетие.
Временна почивка, а не възстановяване
„Това е само временна почивка, а не знак за възстановяване,“ казва д-р Гаел Вейсиер, физик по морски лед и сняг от Британската антарктическа служба, която не е участвала в изследването. „Покритието на арктическия лед остава много по-ниско, отколкото през 80-те години.“ Д-р Марк Ингланд, ръководител на изследването, обяснява, че забавянето е изненадващо на фона на климатичните промени, но е в съответствие с климатичните модели. Той приписва феномена на „вътрешна климатична променливост“ – естествени колебания в климатичните системи, които временно прикриват дългосрочната тенденция на топене, причинена от човешката дейност.
Какво предстои?
Според учените забавянето има 50% шанс да продължи още пет години и 25% шанс да се задържи за десет години. След края на този период обаче темпът на топене може да се ускори с 0,6 милиона квадратни километра на десетилетие над дългосрочната средна стойност. Без човешкото влияние върху климата ледът вероятно би нараснал през този период, отбелязват изследователите.
Д-р Ингланд използва аналогия на климатолога проф. Ед Хокинс, сравнявайки забавянето с „топка, която се търкаля надолу по хълм, представляващ климатичните промени“. Въпреки временните „подскоци“ нагоре или встрани, топката неизбежно ще достигне дъното. На 23 август 2025 г. тази временна почивка напомня, че макар топенето на арктическия лед да е забавено, дългосрочната заплаха остава. Ще успеят ли глобалните усилия да ограничат климатичните промени и да предотвратят „безледно“ бъдеще за Арктика? Времето ще покаже.
