Загубата на домашен любимец може да бъде толкова болезнена и дълготрайна, колкото смъртта на близък човек, показва ново изследване от Обединеното кралство. Проучването, публикувано в академичното списание PLOS One, установява, че някои собственици на животни развиват продължително траурно разстройство (PGD) след смъртта на своя любимец — състояние, което обикновено се диагностицира само при човешка загуба.
Продължителното траурно разстройство се характеризира с интензивна скръб по починалия, дълбока отчаяност, емоционално изтръпване, социална изолация и затруднения в ежедневието. Част от участниците в изследването дори описват усещането, че част от тях самите е умряла заедно с любимеца им.
Сред 975 анкетирани възрастни почти една трета са преживели смъртта на домашен любимец, като 7,5% от тях са отговаряли на критериите за PGD — процент, сравним с хора, загубили близък приятел (7,8%) или член на семейството като брат/сестра, партньор или дядо/баба. Около една пета от анкетираните заявяват, че загубата на домашния им любимец е била по-болезнена от загубата на близък човек.
Авторът на изследването, проф. Филип Хайланд от Университета Мейнуут в Ирландия, подчертава, че траурът след загубата на животно е „клинично значим“ и призовава за разширяване на диагностичните критерии за PGD, за да осигури подходяща психична подкрепа за хората, преживели такава загуба.
Резултатите показват, че скръбта по домашния любимец не е по-малко сериозна от човешката и заслужава внимание от медицинската общност.
