Макар че летните горещини набират сила в Северното полукълбо, планетата Земя току-що е достигнала най-отдалечената си точка от Слънцето в своята орбита. В четвъртък, в 07:55 ч. източно европейско време, Земята премина през така наречения афелий — моментът, когато е на около 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото през януари, когато се намира най-близо.
Това събитие се случва всяка година в началото на юли, което на пръв поглед изглежда нелогично. Ако сме по-далеч от Слънцето, защо е толкова горещо?
Отговорът се крие не в разстоянието, а в наклона на Земята. Планетата е наклонена под ъгъл от около 23,5 градуса спрямо равнината на своята орбита. Именно този наклон е основната причина за сезоните — не близостта или отдалечеността от Слънцето.
През юли Северното полукълбо е наклонено към Слънцето. Това означава по-дълги дни, по-високо разположено слънце в небето и по-пряка слънчева светлина — всички тези фактори водят до усещането за лято и по-високи температури.
Орбитата на Земята е леко елиптична, но разликата между най-близката и най-далечната ѝ точка е само около 3,3% от средното разстояние до Слънцето (около 150 милиона километра). Това води до приблизително 7% разлика в получаваната слънчева енергия — много по-малко от ефекта на наклона.
Примерите са показателни: в държави около 30 градуса северна географска ширина, като Египет и Либия, количеството слънчева енергия през лятото е повече от двойно спрямо зимата. По на север, при 40 градуса ширина, в градове като Барселона, Истамбул, енергията скача почти тройно — от около 145 вата на квадратен метър през зимата до над 430 през лятото.
В крайна сметка, не разстоянието до Слънцето определя сезона, а начинът, по който планетата е наклонена спрямо него. Дори и да сме малко по-далеч през юли, това почти няма значение в сравнение с влиянието на земната ос.
