Ново научно изследване разкрива, че Луната е „получавала“ материал от Земята в продължение на милиарди години, като ключова роля в този процес играе магнитното поле на нашата планета. Дълго време учените смятаха, че преносът на частици е бил възможен само преди формирането на земната магнитосфера, но последните данни показват точно обратното.
След мисиите „Аполо“ през 60-те и 70-те години на миналия век на Земята бяха върнати проби от лунната почва. В тях НАСА откри следи от летливи вещества като вода, въглероден диоксид, азот, хелий и аргон – елементи, характерни за земната атмосфера. Това предизвика въпроси как подобни частици са се озовали на Луната, която няма плътна атмосфера и силно магнитно поле.
Новото изследване, публикувано в научното списание Communications Earth & Environment, комбинира анализ на лунните проби с компютърни модели на еволюцията на земната магнитосфера. Учените стигат до извода, че магнитното поле на Земята не е било бариера, а своеобразен „коридор“ за пренос на заредени частици, издухвани от горните слоеве на атмосферата от мощния слънчев вятър.
Ключов фактор се оказва т.нар. магнитна опашка на Земята – част от магнитосферата, която се простира в посока, обратна на Слънцето, на разстояние от поне два милиона километра. Всеки път, когато Луната преминава през тази магнитна опашка, потокът от атмосферни йони към нея се засилва. Вместо да задържа частиците, магнитното поле ги насочва по своите линии директно към лунната повърхност.
Земното магнитно поле е започнало да се формира преди около 3,7 милиарда години, което означава, че преносът на материал към Луната е започнал именно след появата му и продължава и до днес. Така Луната постепенно „натрупва“ частици от различни епохи от историята на Земята.
Според учените това превръща лунната почва в уникална времева капсула, съхранила следи от древната и съвременната земна атмосфера. Анализът на тези материали може да даде ценна информация за еволюцията на нашата планета, слънчевата активност и взаимодействието между Земята и Луната през геоложките епохи.
