Учените от Marine Biological Laboratory разкриха тайна, стара 2,5 млрд. години – гладът е накарал едноклетъчните организми да се обединят, поставяйки началото на сложния живот. Изследвайки Stentor, гигантски едноклетъчни от езерата, те откриха, че физическите сили при хранене са били искрата за еволюцията. Как самотните клетки станаха екип?
Съюз заради храна
Stentor, с форма на тромпет и дължина до 2 мм, живее закотвен към повърхности, въртейки водни вихри с уста, за да лови бактерии. В лабораторията обаче те бързо образували колонии, допирайки основите си върху стъклото. Два Stentor-а удвоявали притока на вода, хващайки повече и по-бързи плячки. „Слабите печелят най-много“, казва Шашанк Шекхар от Emory College. Когато „тромпетите“ им се люлеели заедно, потокът растял, но те редували партньори – „като ‘обича ме, не ме обича’“, отбелязва Джон Костело.
Временна дружба
Моделите показали „промискуитет“ – клетките сменяли съседи за по-добър улов. „Оптимизират доходите си“, смята Костело. Но при недостиг на храна или лек тласък колониите се разпадали – Stentor не е истински многоклетъчен. „Като хората – сътрудничим, когато има изобилие, но се разделяме в оскъдица“, казва Шекхар. Това е предшественик на многоклетъчността, по-ранен от Volvox, с временни съюзи между различни индивиди.
Първият етап
Учените виждат в Stentor начало на еволюцията – „щастливи клетки, които се събират за полза и се разделят“. Това е преди 25-те линии на многоклетъчност да се закрепят. Ще разкрие ли още за пътя от самота към сложност?
