Загадъчен междузвезден обект, обозначен като 3I/ATLAS, преминава през вътрешната част на Слънчевата система и поражда сериозни въпроси сред астрономите. Открит по-рано тази година, този обект с размерите на Манхатън не прилича на никоя позната комета или астероид. Какво го прави толкова необичаен? Този феномен продължава да интригува учените.
Светлина, която не би трябвало да съществува
На 21 юли изображение от телескопа „Хъбъл“ разкри, че 3I/ATLAS свети от страната, обърната към Слънцето, но светлината е концентрирана, вместо равномерно разпределена, както при типичните комети. Харвардският астрофизик Ави Лоеб предполага, че обектът не просто отразява слънчевата светлина, а може би генерира собствена. Той сравнява феномена с автомобил, включващ фаровете си. Яркостта намалява рязко с отдалечаване от обекта, за разлика от кометите, при които светлината обикновено се разсейва равномерно. Това наблюдение противоречи на настоящата класификация на НАСА, която определя 3I/ATLAS като голяма комета с дължина около 19 км.
По-малък и по-странен?
Лоеб и колегата му Ерик Кето предполагат, че ако 3I/ATLAS излъчва собствена светлина, размерът му може да е надценен. Вместо километри, той може да е дълъг едва 90 метра, като интензивността на светлината подвежда телескопичните измервания. Това го доближава до първия известен междузвезден обект, „Оумуамуа“, който премина през Слънчевата система през 2017 г. и също озадачи учените с необичайното си поведение.
Естествен или изкуствен произход?
Спекулациите за източника на светлината варират от рядък фрагмент от свръхнова, богат на радиоактивни елементи, до ядрено захранван двигател, създаден от интелигентна цивилизация. „3I/ATLAS може да е космически кораб, задвижван от ядрена енергия, а прахът, излъчван от предната му повърхност, може да е от натрупана мръсотия по време на междузвездното му пътуване,“ пише Лоеб. Той признава, че и двете хипотези са малко вероятни, но не могат да бъдат отхвърлени. Нормалната кометна активност, като изпаряването на прах и газ под слънчевата топлина, не обяснява необичайния модел на затъмняване, нито липсата на видима кометна опашка.
Необичайна траектория
Траекторията на 3I/ATLAS допълва загадката. Обектът ще премине необичайно близо до Венера, Марс и Юпитер. Лоеб отбелязва, че вероятността естествен обект да следва толкова прецизна траектория е под 0,005%. Това напомня за „Оумуамуа“, който ускори без видима гравитационна причина, подхранвайки теории за изкуствен произход. Лоеб предполага, че ядрото на обекта може да функционира като двигател, създаден от извънземна цивилизация, според New York Post.
Подготовка за по-близко наблюдение
3I/ATLAS ще направи най-близкото си преминаване до Земята на 17 декември, на разстояние 17 милиона мили. Лоеб призова НАСА да използва камерата HiRISE на Mars Reconnaissance Orbiter за снимки през октомври, когато обектът ще е близо до Марс, както и сондата „Джуно“ край Юпитер през пролетта. По-детайлни изображения може да разкрият дали 3I/ATLAS е обикновена скала или нещо по-необикновено.
Научен дебат
Засега НАСА класифицира 3I/ATLAS като комета, но Лоеб напомня, че дори професионални агенции са грешили, като например когато Tesla Roadster на Илон Мъск беше сбъркана с астероид. Докато не бъдат събрани повече данни, въпросът дали 3I/ATLAS е естествен фрагмент или доказателство за извънземна технология остава отворен. Учените са единодушни, че това е една от най-интригуващите астрономически загадки в последно време.
