В Русия вече дори „спонтанните срещи“ са като евтин сериал по държавната телевизия — с подбрани статисти, лош сценарий и главен герой, който упорито играе ролята на „народен президент“, макар да се движи с повече охрана от севернокорейски диктатор на семейна разходка.
Този път Кремъл публикува видео, в което Владимир Путин посещава бившата си учителка Вера Гуревич в хотел на Арбат. Кадрите са трогателни до степен, в която човек започва инстинктивно да търси надпис „режисирано по истински събития“. Путин лично шофира Aurus-а си, влиза в хотела и — о, каква невероятна случайност! — среща „обикновен гражданин от Сочи“, с когото си разменя няколко реплики за времето и Москва. Почти липсваше само куче, което да маха с опашка на заден план.
После обаче идва неудобната част. Оказва се, че „случайният минувач“ Александър Базарни не е точно случаен. Според разследване на „Агентство“, човекът е работил в структури, свързани с обслужването на резиденции, използвани от Путин и близкия му кръг, включително имоти, свързвани с майката на Алина Кабаева. Да, същата Кабаева, за която Кремъл предпочита да говори така, сякаш е митологично същество — всички знаят, че съществува, но официално никой не я е виждал.
Колко „народен“ е един президент, който си носи собствените минувачи?
Най-забавното в цялата постановка е отчаяното желание на Кремъл да покаже Путин като човек „сред народа“. Само че народът, изглежда, вече идва след предварителна проверка, подписана декларация и вероятно инструктаж от ФСО.
Базарни е работил в „Свод Интернешнл“, по-късно преименувана на „Газпром Поляна“ — компания, управлявала луксозни обекти в Красная поляна. Сред тях е и шале „Ачипсе“, отдавна сочено като една от тайните резиденции на руския президент. С други думи, Кремъл толкова трудно намира истински ентусиазиран случаен човек, че вече прибягва до персонала от собствените си VIP-вили.
Тук вече пропагандата не просто скърца. Тя звучи като ръждясал асансьор в съветски панелен блок.
Империята на декора и статистите
Цялата система на Путин отдавна прилича на декор от музей на късния СССР — фасадите са боядисани, камерите снимат „народна любов“, а зад кулисите стои апарат от охранители, чиновници и подставени лица.
Навремето Кремъл поне се стараеше постановките да изглеждат убедително. Днес вече дори не се опитват особено. Един човек от обкръжението на президентските резиденции е превърнат в „случаен турист“, а държавната машина очаква всички да кимат сериозно и да се възхищават на „непосредствения контакт с народа“.
Руският режим все повече прилича на луксозен бункер с телевизионно осветление — отвън показват топли човешки сцени, а отвътре панически се страхуват от истински хора без предварителен кастинг.
