Сергей Лавров – вечният дипломат на руската външна политика, лицето, което години наред изричаше с усмивка лъжи, омекотени с гняв – изглежда най-сетне се е препънал в собствения си галоп. Кремъл, според редица източници, е открил поредния виновен за дипломатическия провал на Владимир Путин – и това този път не е Западът, не са „англосаксонците“ и дори не е НАТО, а самият министър на външните работи.
Провалът на срещата между Путин и Тръмп в Будапеща е прелял чашата. Американският президент, който търпеливо бе понесъл достатъчно руски фанфари и самохвалство, този път се вбесил от „меморандума“ на руското външно министерство – документ, който звучал повече като ултиматум от 19 век, отколкото като дипломатическо предложение.
Лавров, който по навик мисли, че твърдият тон е синоним на сила, решил да впечатли Путин с безкомпромисност. Вместо това обаче впечатлил Вашингтон с безумие. В срещата с държавния секретар Марко Рубио руският министър се явил неподготвен, с претенции, които дори съветският Молотов би се засрамил да изрече.
Американците не се поколебали: „Такъв тон няма място на преговори“, обявили те и просто затворили папките. Кремълските коне се оказаха твърде бързи и бяха отпратени обратно към Москва, заедно с гордия си кентавър.
Сега Лавров е под обстрел. Путин, казват източници от обкръжението му, е дал на стария дипломат най-суровия „нагоняй“ от години насам. Обвиненията стигнали дотам, че Лавров бил заподозрян едва ли не в саботаж – защото саммитът просто не е трябвало да се проваля.
В паниката след скандала Москва спешно пратила Кирил Дмитриев – същия този вездесъщ мениджър на руския „мирен образ“, който от години играе ролята на посредник с американските среди. Мисията: да заглади острите ръбове и да увери Тръмп, че „това Лавров не е Русия, а просто един прекалено усърден служител“.
Но вече е късно. Руската външна политика, превърната в театър на арогантността, вече губи актьорите си. Лавров изглежда все по-изолиран, все по-безполезен – и все по-подозиран. Съдбата на Шойгу, превърнат от довереник на Путин в изкупителна жертва, е на крачка да се повтори.
Financial Times също не помогна – статията им, в която Лавров бе представен като „главния виновник за охлаждането между Москва и Вашингтон“, удари там, където руската номенклатура я боли най-много: в самолюбието.
И така, министърът, който десетилетия наред обясняваше на света, че „Русия никога не греши“, сега е поставен в положението на грешник. Кремъл очевидно е решил, че е време да смени конете на полувремето – защото този, който носеше флага на „руската дипломатическа гордост“, вече се дави в реката на собствените си неуспехи.
