Изследователи са открили множество редки и напълно нови видове в неизследвани досега пещери в Камбоджа, включително летяща змия и флуоресцентно тюркоазена ямкоглава усойница.
Мащабното изследване
Находките са резултат от многогодишно проучване на биологичното разнообразие, обхванало над 60 варовикови пещери в провинция Батамбанг в западната част на страната. Експедициите са посетили 10 различни хълма в региона, известен с карстовите си формации — варовикови скали, скрили в себе си пещери и уникални екосистеми. Проектът е воден от организацията „Фауна и флора Камбоджа“ съвместно с Министерството на околната среда на страната.
Камбоджийските карстови формации исторически са сред най-слабо изучените в света. Организацията ги описва като „малки острови на местообитания, всеки с уникална колекция от растения и животни“, изолирани едни от други с течение на времето вследствие на разрастването на човешката дейност около тях.
„Обградени от море от неблагоприятни, създадени от човека пейзажи, много от тези същества са на практика в капан“, заяви „Фауна и флора“. „Днес всяко от тези миниатюрни карстови убежища съдържа видове, които не се срещат никъде другаде по света.“
Трудният път до откритията
От ноември 2023 г. до юли 2025 г. екипи от експерти навлизат в пещерите през тесни процепи във варовика, промъквайки се в тъмни тунели, достатъчно широки единствено за пълзене. Снимки и видеозаписи показват изследователи, стискащи се през назъбени цепнатини в дълбините на карстите, с фенерчета като единствен източник на светлина в непрогледния лабиринт от скални коридори. На места над главите им прелитат прилепи.
Новите и редките видове
Отвъд мрежата от тесни пространства учените откриват непокътната поредица от пещери, в които намират множество редки видове, а също и такива, виждани за първи път. Освен флуоресцентната усойница, изследователите документират криптично камуфлирани гекони с листовидни пръсти и ярко оцветени стоножки, вероятно силно отровни.
Ямкоглавата усойница все още е в процес на официална класификация, но докладът я описва като „забележителен нов вид“ с характерни триъгълни глави. Тя е „силно отровна“ и „открива топлокръвната си плячка чрез топлочувствителни ямки зад ноздрите си“.
„Всяка от тези изолирани карстови зони действа като собствена малка лаборатория — където природата провежда един и същи експеримент отново и отново, независимо“, заяви Лий Грисмър, професор по биология в Университета „Ла Сиера“ в Калифорния, участвал в изследването. Той добавя, че резултатът от подобна изолация е развитието на видове, съществуващи единствено там — понякога в рамките само на една пещера.
Сред другите открити видове са мрежестият питон — най-дългата змия в света, и ярко зелена летяща змия, известна още като украсена летяща змия или златно дърво. Тя е местен вид за Южна и Югоизточна Азия. Изследователите срещат също петнисти дървесни жаби и многоцветни агамидни гущери, широко разпространени в региона.
Мисията за опазване
Освен разширяването на познанията за тайнствените карстови екосистеми, изследването си поставя за цел да се застъпи за тяхното опазване. „Фауна и флора“ описва тези местообитания като едни от най-слабо защитените в света, застрашени от неконтролиран добив на варовик за цимент, неуправляван туризъм, горски пожари, сеч и бракониерство. В глобален мащаб едва 1% от карстовите местообитания се ползват с правна защита — тревожен факт, който изследователите се надяват да промени.
