Ново астрономическо изследване разкрива, че Луната в продължение на милиарди години е „улавяла“ молекули от земната атмосфера, пренесени в космоса от слънчевия вятър и впоследствие внедрени в лунната почва. Откритието хвърля нова светлина върху дългогодишна загадка, възникнала още след мисиите „Аполо“, когато в лунните проби бяха намерени следи от вода, въглероден диоксид, хелий и азот.
Дълго време учените смятаха, че тези вещества идват основно от Слънцето. По-късно обаче се появи хипотеза, че част от тях може да произхождат от атмосферата на младата Земя, още преди формирането на магнитното ѝ поле. Новото проучване, публикувано в списание Nature Communications Earth & Environment, обръща това разбиране, като показва, че именно земното магнитно поле може да е улеснявало, а не възпрепятствало преноса на атмосферни частици към Луната – процес, който продължава и днес.
Според авторите на изследването земната магнитосфера, взаимодействaйки със слънчевия вятър, създава условия част от атмосферните газове – включително кислород и азот – да бъдат изтласкани в космоса. Когато Луната преминава през т.нар. магнитна опашка на Земята по време на пълнолуние, тези частици могат да достигнат директно до нейната повърхност. Тъй като Луната няма атмосфера, която да ги спре, те се вграждат в реголита – прашния ѝ повърхностен слой.
Изследователите са използвали компютърни симулации, за да сравнят условията на древната и съвременната Земя, както и данни от лунни проби, донесени от мисиите „Аполо 14“ и „Аполо 17“. Резултатите показват, че съвременният модел със силно магнитно поле е по-ефективен в преноса на земни атмосферни частици към Луната от сценария без магнитно поле.
Откритието има важно значение както за разбирането на историята на Земята, така и за бъдещите лунни мисии. Лунната почва може да се окаже ценен химичен архив на древната земна атмосфера и нейната еволюция. Освен това наличието на кислород, водород и азот в реголита повишава потенциала за използване на местни ресурси при бъдещи изследователски мисии или дългосрочно човешко присъствие на Луната.
Учените отбелязват, че нови лунни проби, включително тези, събрани от китайските мисии „Чанъе-5“ и „Чанъе-6“, ще дадат възможност теорията да бъде проверена още по-подробно. Така Луната продължава да разкрива не само собствената си история, но и ключови етапи от развитието на нашата планета.
