Когато пропагандата срещне риалити телевизията
Руският телевизионен глашатай Владимир Соловьов отново доказа, че в Москва циркът не е институция, а държавна политика. В ефир той обясни на блогърката Виктория Боня, че Западът я използвал, за да покаже липсата на демокрация в Русия. Логиката е желязна: ако някой каже нещо критично, значи веднага работи за чужди сили. Ако мълчи — значи има свобода. Изящно, почти академично безумие.
След това Соловьов уверено обяви, че „Путин е обичан от народа“. Това твърдение, разбира се, идва от човек, който живее в телевизионно студио, където аплодисментите вероятно се раздават по служебен график.
Любов под надзор
Да твърдиш, че народът обича властта в държава, където за различно мнение можеш да получиш глоба, арест или внезапна среща с прозорец, е смело. Или платено. Понякога и двете.
Соловьов бил „бесен“, когато Боня казала, че хората се страхуват от президента. Представете си ужаса му: някой е изрекъл очевидното на глас.
Извиненията – новият жанр в руската телевизия?
В началото на предаването водещият се извини на Боня, след като преди това я наричаше с набор от обиди, подходящи за квартален скандал след третата бутилка. После обясни, че не бил мизогин, защото в студиото му идвали жени. Това е все едно пироман да твърди, че обича мебели, защото често влиза в къщи.
Допълнителният бисер дойде с тезата, че „70% от женоненавистниците са жени“. При такава статистика човек започва да подозира, че числата в Русия също се страхуват да спорят.
Кой е виновен за световните проблеми?
Боня попита дали мъжете не се провалят в световната политика. Соловьов отвърна, че човечеството било в беда, а после уточни: виновни били мъжете, „възпитани от жени“.
Ето го и великият финал: ако нещо се обърка, виновен е всеки друг. Класически модел на управление, класически модел на пропаганда, класически модел на домашно оправдание.
Кремъл и инфлуенсърите
Най-забавната част е, че след видеото на Боня Кремъл заявил, че „се работи“ по проблемите. Което в превод означава: видяхме, записахме, забравихме.
Така Русия стигна до исторически момент — държавата вече не реагира на институции, експерти или граждани, а на инфлуенсъри със сълзи в очите и милион гледания.
Соловьов и Боня заедно показаха съвременна Русия по-добре от всеки анализатор: власт, която иска поклонение; пропагандист, който се извинява между обидите; блогърка, която казва истини и после благодари на Кремъл.
Там абсурдът не е страничен ефект. Той е официален формат.
