Не всяка планета в „обитаемата зона“ е наистина пригодна за живот – ключовият фактор може да е количеството вода на повърхността ѝ. Ново изследване, ръководено от Хаскел Уайт-Джанела, показва, че скалистите планети се нуждаят от минимално количество вода, за да поддържат стабилен климат, благоприятен за живот.
Изследователите използвали около 10 000 симулации на климатичния и въглеродния цикъл за планети с размерите на Земята, получаващи слънчева светлина, сходна с нашата. Резултатите показват, че една планета трябва да разполага с поне около 20% от водния запас на Земята, за да поддържа умерен климат през геологически периоди.
Ключовият процес е химичното изветряване, задвижвано от дъждове: течната вода реагира с камъните, заключвайки въглерода в минералите и предотвратявайки непрекъснатото натрупване на въглероден диоксид в атмосферата. При недостатъчно валежи нивата на CO₂ рязко се покачват, повишавайки температурите на повърхността до около 126°C – твърде високи дори за най-издръжливите известни екстремофили на Земята.
Изследователите разгледали и условия, сходни с тези на Венера, като увеличили слънчевия поток в своите симулации. Те установили, че дори планета с първоначално Земеподобни океани може да попадне в „необратим парников ефект“, ако водният и въглеродният ѝ цикъл преминат определен праг на нестабилност. Това предлага нов поглед върху това как Венера е достигнала екстремните си климатични условия.
Резултатите подчертават, че бъдещите мисии и обсерватории трябва да изследват не само къде може да има течна вода, но и колко вода и въглероден цикъл една планета може да поддържа във времето, за да бъде наистина обитаема.
