Може ли моделът на „държавата-фабрика“ да се върне в XXI век?
Все повече руснаци виждат идеалния икономически модел не в модерните финансови пазари, а в добре познатата схема на Съветския съюз – държава, която произвежда почти всичко сама и държи цените под контрол. До този извод стига Банк России след изследване на икономическите ценности и нагласи сред гражданите.
Според резултатите, значителна част от анкетираните описват „идеалната икономика“ като самодостатъчна система, напомняща на Съветски съюз или дори на съвременен Китай – държава с мощна индустрия, която произвежда почти всички стоки вътре в страната и не разчита на външни доставки.
Авторите на изследването наричат тази представа „ядрен икономически наратив“ – образ на страна-фабрика, изградена върху индустриална мощ, природни ресурси и огромен човешки потенциал.
Носталгия по фабриките – икономика или спомен?
За много участници в изследването индустриалното производство е символ на национална сила. В представите им една „правилна“ икономика трябва да може сама да произвежда всичко – от храни и лекарства до дрехи и техника.
Част от анкетираните сочат като пример и Беларус – държава, която според тях е запазила повече елементи от съветската индустриална система.
За разлика от това, икономиката на Съединени американски щати често се описва като зависима от финансови спекулации. В очите на част от респондентите този модел изглежда като „балон“, който рано или късно ще се спука.
Цени под контрол – мечтата за държавния регулатор
Друг ключов елемент от „идеалната икономика“ в представите на анкетираните е твърдият контрол върху цените. Според тях държавата трябва административно да регулира стойността на основните стоки – храни, дрехи, лекарства и детски продукти.
Мнозина обясняват инфлацията с алчността на бизнеса и прекомерните надценки. Затова смятат, че компаниите трябва да бъдат наказвани, ако повишават цените над „икономически обоснованото“ ниво. В представите им ръстът на цените не бива да изпреварва увеличението на доходите.
Защо заводите изчезнаха?
Интересен детайл от изследването е силната емоционална връзка на хората със съветските предприятия. Мнозина не разбират защо толкова много заводи са затворени след разпадането на СССР.
Икономическите причини са сравнително прозаични: част от тези предприятия са произвеждали военна продукция, която след края на Студената война вече не е била необходима в същите количества. Други пък не успяват да издържат конкуренцията след отварянето на руския пазар за чуждестранни компании.
Но логиката на пазара рядко побеждава носталгията. Затова новините за възстановяване на стари заводи често предизвикват радост и чувство на гордост.
Китай като новата икономическа мечта?
Любопитно е, че още по-често от СССР респондентите посочват Китай като пример за успешна икономика. В представите им страната е гигантска индустриална машина, която произвежда почти всичко и доминира световните пазари.
Дори трудните условия на труд в китайските фабрики не намаляват възхищението – важен е резултатът: масово производство и глобално влияние.
Производство като лек срещу инфлацията?
Възгледът на много участници е прост: ако държавата произвежда повече стоки вътре в страната и използва местни ресурси, цените ще станат по-ниски и стабилни. Сглобяването на чужди продукти не се възприема като решение – истинската индустрия, според тях, трябва да започва от суровината и да завършва с готовия продукт.
В крайна сметка изследването на Банк России показва нещо любопитно: за немалко руснаци икономическият идеал не е нов модел, а добре познат стар.
