Сахара, днес безкрайна пустиня, преди между 14 500 и 5000 години е била буен зелен оазис с езера и реки, обитаван от мистериозна човешка линия. Това разкрива ново изследване на Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Германия, публикувано в Nature, базирано на ДНК от две 7000-годишни мумии, намерени в скалното убежище Такаркори в Югозападна Либия.
Живот в „Африканския влажен период“
По време на т.нар. „Африкански влажен период“ Сахара не приличала на днешния си образ – била е зелена, а хората там се занимавали с пастирство. Постепенното изсушаване, или аридификация, я превърнало в пустинята, която познаваме. Анализът на мумиите от Такаркори показал, че тези хора принадлежат на уникална северноафриканска линия, отделила се от подсахарските популации преди около 50 000 години – паралелно с разселването на съвременните хора извън Африка.
Мумиите имали генетични връзки с 15 000-годишни ловци-събирачи от пещерата Тафоралт в Мароко, живели през ледниковата епоха. Интересното е, че притежавали десет пъти по-малко неандерталска ДНК от хората извън Африка, но повече от тогавашните подсахарски африканци. „Това показва, че макар и изолирани, те са получили следи от неандерталски гени чрез контакт отвън“, обяснява Йоханес Краузе, директор на института.
Култура вместо миграция
Откритието опровергава идеята, че „Зелената Сахара“ е била оживен миграционен коридор. Вместо масови преселения, групите вероятно са си взаимодействали рядко, главно чрез културен обмен. „Тази находка разкрива дълбоко вкоренена и изолирана линия, която променя представите ни за историята на Северна Африка“, казва първият автор Нада Салем. „Пастирството се е разпространявало чрез култура, а не чрез големи движения.“
Скритото минало на Сахара излиза наяве – не само като зелен рай, но и като дом на забравена човешка история. Какво още крие пясъкът?
