В щата Аризона бе направено изключително палеонтологично откритие — най-старият известен птерозавър в Северна Америка. Летящият влечугоподобен, чийто размер е сравним с този на малка чайка, е бил идентифициран по изключително крехка челюстна кост, открита сред хиляди фосили в Националния парк „Петрифиъд Форест“.
Палеонтологът Бен Клигман, който участва в изследването, си спомня как внимателно изследвал костта под микроскоп в Смитсоновия институт, където е постдокторант. След внимателен анализ и процес на елиминация, екипът от учени стига до заключението, че това наистина е челюст от птерозавър — откритие с голямо значение за разбирането на еволюцията на тези древни летящи влечуги.
Новият вид е наречен Eotephradactylus mcintireae, което в превод означава „богинята на зората с пепелни криле“. Името е избрано в чест на Сузан Макинтайър — доброволка, работила 18 години във фосилната лаборатория на Смитсоновия институт, която открила фосила и забелязала, че зъбите все още се намират в костта — важен елемент за идентификация.
Птерозавърът, живял преди около 209.2 милиона години, би могъл лесно да кацне на човешко рамо, подобно на малка чайка. Точната възраст на фосила е определена благодарение на вулканичната пепел, в която е бил намерен — рядка възможност за толкова прецизно датиране в палеонтологията.
Откритието помага да се запълни значителна празнина във фосилния запис от края на периода Триас и предоставя нова информация за еволюцията на летящите влечуги. Поради крехката структура на костите си и особеностите на местообитанието им, птерозаврите рядко оставят добре запазени фосили, което прави това откритие още по-ценно.
Освен челюстта на птерозавъра, изследването описва и други интересни находки от същото място, включително един от най-древните фосили на костенурка, гигантски земноводни и бронирани родственици на крокодилите, които са живели заедно с ранни форми на жаби, костенурки и самите птерозаври.
