В Руската православна църква отново замириса на дим – този път не от тамяна, а от изгорените мостове между Кремъл и западните епархии. Патриарх Кирил, човекът, който отдавна раздава роли в РПЦ като крупие на идеологическо казино, уволни митрополита Корсунски и Западноевропейски Нестор (светско име – Евгений Сиротенко). Формалният повод – покер. Истинският – съвест.
Когато богословието се сблъска с блъфологията
Според официалната версия, Нестор е бил отстранен, защото прекалено обичал картите и твърде често сядал на зелено сукно, вместо на червен килим. В продължение на години той участвал в международни турнири по покер под светското си име, натрупвайки скромни $47 000 печалба – което в мащабите на московската духовна аристокрация се равнява на стойността на една позлатена митра или на половин фотьойл от резиденцията на Кирил.
Но зад църковния канон за „хазартни грехове“ прозира добре познатата московска логика – ако не можеш да уволниш някого за мнение, уволни го за карти.
Грехът не е в покера, а в позицията
Истинският проблем на митрополит Нестор не бил, че вдигал залога, а че го вдигал срещу Кремъл. Той бе един от малкото висши духовници, осмелили се да осъдят руското нахлуване в Украйна. През април 2022 г. заедно с католическия архиепископ на Испания Франсиско Хавиер Мартинес – Нестор подписа декларация, която призоваваше за край на „варварството“ и напомняше, че Евангелието не включва точка „и възлюби войната си“.
След това той отказал да уволни свещеника Андрей Кордочкин – също критик на войната – въпреки заповедта на патриарха. Накрая си позволил и „светотатството“ да се срещне с митрополит от автокефалната Украинска църква – нещо, което Москва смята почти за държавна измяна.
Когато в Москва те уволнят, значи си направил нещо правилно
Журналистката и църковен наблюдател Ксения Лученко вижда в случая класическо „набеждаване“: митрополитът не бил достатъчно покорен, не целувал достатъчно пръстени, нито славил „Руския свят“ с нужния патос. Дякон Андрей Кураев, самият той в немилост, коментира, че обвиненията са толкова сериозни, колкото забраната на шаха от древните канони – т.е. извадени от праха на историята, когато на духовенството се е забранявало и да се усмихва без разрешение.
Църквата на блъфа
Така под предлог на морално чистоплътие патриарх Кирил демонстрира поредното доказателство, че Руската православна църква вече не е храм, а филиал на политическата лоялност. В нея не се молиш за мир – молиш се да не изтеглиш „лошата карта“.
Митрополит Нестор може и да е изгубил поста си, но в покера на съвестта той явно е играл с открити карти. А това в Москва е най-тежкият грях – да не блъфираш.
