Москва разсъждава на глас, но сметката е сериозна
Руският президент Владимир Путин заговори за възможността Москва сама да прекрати доставките на газ за Европа, без да чака новите ограничения на ЕС да влязат в сила. Поводът – скокът на цените и усещането, че така или иначе „до месец-два ще ни затворят“. Логиката му е проста: щом ще те гонят, излез пръв и тръшни вратата.
Пред пропагандиста Павел Зарубин, Путин обясни, че ръстът на цените не бил заради намалени руски обеми, а заради „премиални купувачи“ на фона на кризата в Близкия изток и блокирането на Ормузкия пролив. Ако някой плаща повече, доставчиците отиват при него – „само бизнес“. Политиката, разбира се, винаги отсъства от руските решения. Особено когато присъства.
ЕС затяга кранчето – кой кого изпреварва?
Планът на Брюксел е ясен. От 25 април 2026 г. се забраняват краткосрочните договори за руски втечнен газ, а от 1 януари 2027 г. – и дългосрочните. За тръбопроводния газ краткосрочните договори падат още тази година, а дългосрочните – от ноември 2027 г. Финалната дата за отказ от руски газ е 2028 г., според графика, утвърден от Съвет на Европейския съюз.
Путин обаче намеква: защо да чакаме? Ако ще ни режат след месец, по-добре да се изнесем сами и да „закрепваме“ позиции при „надеждни партньори“. Правителството вече получило задача да мисли за пренасочване към „перспективни пазари“. Превод: Азия, Близкия изток и всеки, който плаща навреме и не задава излишни въпроси.
Колко всъщност я боли Европа?
По данни, цитирани от РИА Новости и аналитичния център Bruegel, през 2025 г. руският газ е 12,1% от общия внос на ЕС – около 38 млрд. куб. м от над 313 млрд. Основните доставчици вече са Норвегия (31%), САЩ (26,4%) и Алжир (12,3%).
С други думи, Русия вече не държи европейската икономика за гърлото. Да, 12% не са нула. Но не са и онези над 40% от времената преди 2022 г., когато Москва можеше да си позволи да размахва тръбите като политическа тояга.
Кой печели от „само бизнес“?
Ако Кремъл наистина реши да излезе по-рано, Европа ще плати по-висока цена в краткосрочен план – особено ако кризата в Ормуз продължи. Но стратегическият курс на ЕС не се променя: диверсификация и постепенно скъсване.
Русия пък ще трябва да намери купувачи, готови да поемат огромни обеми при конкурентни условия. Това означава отстъпки, инфраструктура и зависимост от по-малък брой пазари. Не звучи като позиция на сила, колкото и „на глас“ да се представя.
Истината е проста: когато някой казва „може и да си тръгна сам“, обикновено вече знае, че му показват изхода.
