Учените идентифицираха произхода на синия цвят в една от картините на Джаксън Полок с малко помощ от химията, потвърждавайки за първи път, че абстрактният експресионист е използвал жив, синтетичен пигмент, известен като манганово синьо.

За картината

„Номер 1A, 1948“ демонстрира класическия стил на Полок: боята е капната и пръсната по платното, създавайки ярка, многоцветна творба. Полок дори е добавил личен щрих към произведението, оставяйки отпечатъците на ръцете си в горната част.

Картината, която понастоящем е изложена в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, е широка почти 9 фута (около 2,7 метра). Учените вече бяха характеризирали червените и жълтите цветове, пръснати по платното, но източникът на наситеното тюркоазено синьо оставаше неизвестен.

Научното откритие

В ново изследване учените взеха проби от синята боя и използваха лазери, за да разсеят светлината и да измерят как молекулите на боята вибрират. Това им даде уникален химичен отпечатък на цвета, който идентифицираха като манганово синьо.

Анализът, публикуван в понеделник в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, е първото потвърдено доказателство, че Полок е използвал именно това синьо.

„Наистина е интересно да разберем откъде идва някой поразителен цвят на молекулярно ниво“, заяви съавторът на изследването Едуард Соломон от Станфордския университет.

За пигмента

Пигментът манганово синьо някога е бил използван от художници, както и за оцветяване на цимента за плувни басейни. Той беше изведен от употреба през 90-те години на миналия век поради екологични опасения.

Предишни изследвания бяха предположили, че тюркоазеното от картината наистина може да бъде този цвят, но новото проучване го потвърждава, използвайки проби от платното, каза Джийн Хол от Ръткърския университет, който е изучавал картините на Полок и не е участвал в откритието.

„Доста съм убеден, че може да е манганово синьо“, заяви Хол.

Изследователите отидоха и една стъпка по-нататък, изследвайки химическата структура на пигмента, за да разберат как произвежда толкова жив нюанс.

Значение за изкуството

Учените изучават химическия състав на художествените материали, за да съхраняват стари картини и да разкриват фалшификати. Те могат да вземат по-специфични проби от картините на Полок, тъй като той често е наливал боята директно върху платното, вместо да смесва бои предварително на палитра.

За да разрешат тази художествена мистерия, изследователите проучиха боята, използвайки различни научни инструменти – подобно на това как Полок е редувал собствените си методи, капвайки боя с пръчка или използвайки я директно от кутията.

Техниката на Полок

В изследването учените наричат творбата „квинтесенция на техниката му на екшън живопис, където въжета от цвят, капки черно и локви бяло се сливат в многопластовия динамизъм, който дефинира неговия стил“. Въпреки че работата на художника може да изглежда хаотична, Полок е отхвърлял тази интерпретация. Той е виждал работата си като методична, каза съавторът на изследването Абед Хадад, асистент консервационен учен в Музея на модерното изкуство.

„Всъщност виждам много прилики между начина, по който ние работихме, и начина, по който Джаксън Полок е работил върху картината“, заяви Хадад.

Полок и неговото наследство

Творби на Полок, който се превърна в сензация на нюйоркската художествена сцена през 40-те години на миналия век, са се появявали на необичайни места през годините.

През 2023 година властите в България заявиха, че картина, иззета от полицията по време на акция, вероятно е малко известна творба на художника.

През 2017 година картина, намерена в гараж в Аризона, се смяташе за произведение на Полок на стойност 15 милиона долара.