Годината, в която айсберг А-23А за пръв път се откъсна от антарктическия ледников шелф Филхнер, Роналд Рейгън беше президент на Съединените щати, а филмът „Топ Гън“ поставяше рекорди в боксофиса. Четиридесет години по-късно масивният плосък айсберг – един от най-големите и дълговечни айсберги, проследявани някога от учените – е напоен със синя разтопена вода и на ръба на пълно разпадане, докато се носи в Южния Атлантик между източния край на Южна Америка и остров Южна Джорджия.

Когато за пръв път се откъсна от Антарктида през 1986 година, айсбергът беше почти два пъти по-голям от Род Айлънд – около 4000 квадратни километра. Според оценки на Американския национален ледов център площта на айсберга е 1182 квадратни километра в началото на януари 2026 година, след разпадането на няколко значителни парчета през юли, август и септември 2025 година, когато се премести в относително топли летни условия през декември.

Синя разтопена вода покрива повърхността

Когато инструментът MODIS (Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer) на сателита Terra на НАСА заснe това изображение на останалото от наводнения айсберг на 26 декември 2025 година, обширни басейни от синя разтопена вода бяха видими на повърхността му. Въпреки че е много по-малък отколкото някога, останалото все още е сред най-големите айсберги в океана, покривайки площ по-голяма от Ню Йорк. Астронавт на борда на Международната космическа станция заснe снимка, показваща по-близък изглед на айсберга ден по-късно, с още по-обширен басейн от разтопена вода.

„Сините каша-подобни“ зони вероятно са резултат от продължаващи събития на разпадане, обясни Тед Скамбос, старши научен изследовател в Университета на Колорадо Боулдър. „Имате тежестта на водата, седяща вътре в пукнатините в леда и принуждаваща ги да се отворят“, каза той.

Забележете също тънката бяла линия около външния ръб на айсберга, която сякаш задържа синята разтопена вода – модел „вал-ров“, причинен от нагоре изкривяване на ледената плоча, докато краищата ѝ се топят на нивото на водата.

Линейни петна разкриват древна история

Поразителните линейни модели от синьо и бяло по айсберга вероятно са свързани с борази, които са били издълбани преди стотици години, когато ледът е бил част от ледник, влачещ се по антарктическите скални основи.

„Бразите са се формирали паралелно на посоката на потока, което в крайна сметка е създало фини хребети и долини в горната част на айсберга, които сега насочват потока на разтопената вода“, обясни Уолт Майер, старши научен изследовател в Националния център за данни за сняг и лед.

„Впечатляващо е, че тези бразди все още се виждат след толкова много изминало време, след като са паднали огромни количества сняг и е настъпило значително топене отдолу“, добави пенсионираният учен от Университета на Мериленд Балтимор Каунти Крис Шуман.

Айсбергът „изтича“

Изображението от MODIS показва, че боледуващият айсберг също е „пробит“. Бялата зона вляво от него може да е резултат от това, което Шуман описва като „изтичане“. Теглото на водата, събираща се в горната част на високия айсберг, би създало достатъчно налягане по краищата, за да пробие. Изтичането може да е позволило на разтопената вода да се разлее с десетки метри надолу до океанската повърхност в това, което изследователите наричат „шлейф от сладководно изпускане“, където се е смесила с мешаница от ледени късове, плаващи до айсберга.

Дни или седмици до пълно разпадане

Учените казват, че тези признаци показват, че айсбергът може да е само дни или седмици преди да се разпадне напълно. „Определено не очаквам А-23А да издържи през австралското лято“, каза Шуман, отбелязвайки, че сезонът обикновено носи по-ясно небе и по-топли температури на въздуха и водата – фактори, които ускоряват процеса на разпадане в район, известен сред ледовите експерти като „гробище“ за айсберги.

Той вече е във вода с температура около 3 градуса по Целзий и се носи от течения, които го избутват към още по-топли води, които бързо ще го разяждат, добави Майер.

Дори по антарктически стандарти А-23А е имал дълго, извито пътуване, пълно с неочаквани глави, които са подобрили разбирането на учените за „мегаайсбергите“, които понякога се освобождават в Южния океан. След като е бил заседнал в плитките води на морето Уедъл повече от 30 години, А-23А се освободил през 2020 година, след което прекарал няколко месеца в въртящ се океански вихър, наречен колона на Тейлър. В крайна сметка се откъснал и се насочил на север, почти сблъсквайки се с остров Южна Джорджия и заседвайки в плитки води за няколко месеца, преди да избяга в открития океан, където се е разпадал бързо през 2025 година.

Учените, които са проследявали айсберга през цялата си кариера, виждат предстоящата му гибел като горчиво-сладък момент. „Невероятно съм благодарен, че сме имали на разположение сателитни ресурси, които ни позволиха да го проследим и документираме еволюцията му толкова отблизо“, каза Шуман. „А-23А среща същата съдба като други антарктически айсберги, но пътят му е бил забележително дълъг и пълен със събития. Трудно е да повярвам, че няма да е с нас много по-дълго.“

Дори докато А-23А избледнява, други масивни айсберги са паркирани или се носят по антарктическото крайбрежие. Няколко, включително А-81, В22А и D15A, са всеки по-големи от 1500 квадратни километра и чакат моментът си да се освободят и да започнат пътуването си на север.