„Телеграм“, създаден от Павел Дуров, е един от най-популярните месинджъри в света с над един милиард активни потребители. Известен като платформа, защитаваща свободата на словото и поверителността, той се използва не само за комуникация, но и като новинарски канал, инструмент за вербуване от руските служби и дори криминален пазар. Разследване на „Важные истории“ обаче разкрива, че образът на Дуров като борец за свобода е по-скоро мит, а инфраструктурата на „Телеграм“ е тясно свързана с руските специални служби.
Образът на бунтовника
Павел Дуров често представя себе си като жертва на преследване заради отказа си да сътрудничи на руските власти. Според него идеята за „Телеграм“ се ражда през 2013 г., когато полицията се опитва да нахлуе в дома му заради опозиционни групи във „ВКонтакте“. След това той напуска Русия, заявявайки, че няма път назад. Реалността обаче е различна. Разследването разкрива, че Дуров е посещавал Русия над 50 пъти след 2014 г., особено когато е имал финансови затруднения. През 2019 г., когато американската Комисия по ценните книжа забранява пускането на неговата криптовалута TON, той привлича финансиране от руски олигарси и държавния банк ВТБ (по известна, като банката на КГБ), а през 2020 г. Роскомнадзор внезапно отменя блокирането на „Телеграм“.
Липса на сигурност
Дуров често критикува конкуренти като WhatsApp и Signal, но „Телеграм“ изостава в защитата на данните. За разлика от другите месинджъри, той не използва пълно шифроване по подразбиране – то е налично само в „секретни чатове“, които се използват от едва 2% от потребителите. Останалите съобщения се съхраняват на сървърите на „Телеграм“ в разшифрован вид, което позволява достъп до тях от този, който контролира сървърите. Освен това протоколът на „Телеграм“ изпраща идентификатори на устройства (auth_key_id) в нешифрован вид, което улеснява проследяването на потребителите, особено в страни с достъп до Интернет инфраструктурата, като Русия.
Кой управлява сървърите?
Разследването разкрива, че инфраструктурата на „Телеграм“ се управлява от компанията Global Network Management (GNM), регистрирана в Антигуа и Барбуда, но с офис в Санкт Петербург. Нейният собственик, Владимир Веденеев, е ключова фигура, която едновременно заема поста на финансов директор на „Телеграм“. GNM контролира над 10 000 IP адреса, използвани от месинджъра, и разполага с маршрутизатори, през които минава целият трафик. Това позволява на компанията да вижда идентификаторите на устройствата и да анализира потоците от данни.
Веденеев е свързан и с руската компания „Глобалнет“, която до 2020 г. управлява IP адресите на „Телеграм“. „Глобалнет“ обслужва руски държавни институции, включително ФСБ, и е внедрила технология за контрол на трафика (DPI) по изискване на Роскомнадзор. Друга компания на Веденеев, „Електронтелеком“, предоставя услуги на ФСБ за поддръжка на системи за следене, използвани за оперативно-издирвателни дейности.
Доказателства за следене
През последните години има множество случаи, в които руските служби са получавали достъп до съобщения в „Телеграм“ без физически достъп до устройствата. През 2023 г. активисти съобщават, че техни съобщения от „секретни чатове“ са били прочетени от полицията. Правозащитни организации разкриват, че ФСБ е следила кореспонденция с украински телеграм-ботове, което предполага системен мониторинг на каналите.
Митът за „Телеграм“ като сигурна и независима платформа е разклатен от разкритията за връзките му с руските служби. Инфраструктурата на месинджъра, управлявана от компании, свързани с ФСБ, и липсата на надеждно шифроване правят потребителите уязвими. Докато Павел Дуров продължава да се представя като борец за свобода, реалността показва, че „Телеграм“ служи, като инструмент за следене, в ръцете на руските власти.
