Учени от Европейската южна обсерватория (ESO) успяха за първи път да заснемат началните моменти от смъртта на звезда, наблюдавайки нейното превръщане в свръхнова. С помощта на Големия многоцелев телескоп (VLT) в Чили, астрономите насочиха инструментите си към свръхновата SN 2024ggi през април 2024 г. и получиха уникален поглед върху ранния етап на този космически феномен. Резултатите от наблюденията бяха публикувани на 12 ноември в списание Science Advances.
Свръхновите са крайният етап в живота на масивни звезди, които изчерпват горивото си и умират. В случая на SN 2024ggi, преди експлозията звездата е била червен свръхгигант с маса 12–15 пъти по-голяма от Слънцето и радиус 500 пъти по-голям. При колапса на ядрото, външните слоеве се стоварват навътре и след това „отскокът“ ги изхвърля навън, отделяйки огромно количество енергия и създавайки яркото сияние на свръхновата.
Учени успяха да заснемат краткотрайния „изблик“ на свръхновата чрез техника, наречена спектрополяриметрия. Тя позволява да се реконструира геометрията на експлозията по поляризацията на светлината, давайки информация, която другите методи не могат да предоставят. Ранната форма на експлозията е била овална („маслинена“), а когато материалът се разпространил и взаимодействал с околното вещество, структурата се сплескала, като същевременно запазила оста на симетрия.
„Геометрията на свръхновата предоставя фундаментални данни за еволюцията на звездите и физическите процеси, водещи до тези космически фойерверки“, коментира Йи Янг, астроном от Университета Цинхуа и съавтор на изследването. Лифан Уанг от Texas A&M University добавя, че спектрополяриметрията разкрива детайли за експлозията, които не могат да бъдат получени чрез други наблюдателни техники.
Това наблюдение дава безпрецедентен поглед върху процесите в първите моменти на свръхновите и ще помогне на учените да разберат по-добре живота и смъртта на масивните звезди във Вселената.
