По случай 35-годишнината от изстрелването на космическия телескоп „Хъбъл“ в орбита около Земята, НАСА публикува поредица от впечатляващи изображения, заснети наскоро от телескопа. Те обхващат обекти от планетата Марс до области на звездообразуване и съседна галактика.
След повече от три десетилетия изследване на Вселената, „Хъбъл“ остава едно от най-известните и научно продуктивни имена в историята на астрономията. Мисията на телескопа е блестящ пример за американската технологична мощ, неуморното научно любопитство и пионерския дух на нацията.
„Хъбъл отвори нов прозорец към Вселената, когато беше изстрелян преди 35 години. Неговите зашеметяващи изображения вдъхновиха хора по целия свят, а данните зад тези изображения разкриха изненади за всичко – от ранните галактики до планетите в нашата Слънчева система,“ каза Шон Домагал-Голдман, изпълняващ длъжността директор на Отдела по астрофизика в централата на НАСА във Вашингтон. „Фактът, че той все още функционира днес, е доказателство за стойността на нашите водещи обсерватории и предоставя важни уроци за бъдещата Обсерватория за обитаеми светове, която планираме да бъде обслужваема в духа на Хъбъл.“
Разположен над замъглената атмосфера на Земята, „Хъбъл“ предоставя кристално чисти изображения, които преобразиха общественото възприятие за космоса. Чрез своите впечатляващи снимки, телескопът направи астрономията актуална, ангажираща и достъпна за хора от всички възрасти. Изображенията на „Хъбъл“ представят Вселената като величествена, загадъчна и красива, но същевременно хаотична, непосилна и предизвикваща страхопочитание.
С тегло 11 тона, обсерваторията беше изстреляна в ниската земна орбита на 24 април 1990 г., намирайки се в товарния отсек на совалката „Дискавъри“. Докато совалката се издигаше, коментаторът на НАСА описа „Хъбъл“ като „нов прозорец към Вселената“. Телескопът изпълни това обещание и дори го надмина.
Благодарение на отдадеността и уменията на инженери, учени и оператори на мисията, днес повече научни статии от всякога се основават на данни от „Хъбъл“. Астронавтите извършиха пет обслужващи мисии между 1993 и 2009 г., по време на които подобриха камерите, компютрите и другите системи на телескопа.
Мисията на „Хъбъл“ започна с трудности през 1990 г., когато беше открит неочакван дефект в основното огледало с диаметър почти 2,4 метра. Астронавтите обаче успяха да коригират остротата на телескопа с помощта на специална оптика по време на първата обслужваща мисия през декември 1993 г.
Към днешна дата „Хъбъл“ е направил близо 1,7 милиона снимки, обхващащи около 55 000 астрономически обекта. Откритията на телескопа са довели до над 22 000 научни статии и повече от 1,3 милиона цитирания до февруари 2025 г. Всички събрани данни са архивирани и в момента възлизат на над 400 терабайта, което е най-големият набор от данни за астрофизична мисия на НАСА, освен този на телескопа „Джеймс Уеб“.
Дългият оперативен живот на „Хъбъл“ позволи на астрономите да се връщат многократно към едни и същи космически сцени, за да наблюдават промени, настъпили през повече от три десетилетия: сезонни вариации на планетите в нашата Слънчева система, струи от черни дупки, движещи се с почти светлинна скорост, звездни конвулсии, сблъсъци на астероиди, разширяващи се балони от свръхнови и много други.
Преди 1990 г. мощните оптически телескопи на Земята можеха да видят само половината от космоса. Оценките за възрастта на Вселената се различаваха значително. Супермасивните черни дупки бяха само предполагаеми двигатели зад редки енергични феномени. Нито една планета не беше наблюдавана около друга звезда.
Сред множеството си пробиви, „Хъбъл“ разкри чрез своите дълбоки изображения безброй галактики, датиращи от ранната Вселена. Телескопът също така позволи на учените да измерят точно разширяването на Вселената, да установят, че супермасивните черни дупки са често срещани в галактиките, и да направят първото измерване на атмосферите на екзопланети. „Хъбъл“ допринесе и за откриването на тъмната енергия – загадъчният феномен, ускоряващ разширяването на Вселената, което доведе до Нобелова награда за физика през 2011 г.
Непрекъснатият ритъм на новаторските открития на „Хъбъл“ даде началото на нова генерация космически телескопи за 21-ви век. „Хъбъл“ предостави първите наблюдателни доказателства за безброй далечни галактики, които „Джеймс Уеб“ сега изследва в инфрачервения диапазон, достигащи още по-далеч. Днес „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ често се използват в комбинация за изучаване на обекти от екзопланети до еволюцията на галактиките.
Планираният наследник на „Хъбъл“, Обсерваторията за обитаеми светове, ще има значително по-голямо огледало и ще изучава Вселената във видима и ултравиолетова светлина. Тя ще бъде много по-остра от „Хъбъл“ и до 100 пъти по-чувствителна към звездна светлина. Основна цел на бъдещата мисия е да идентифицира земеподобни планети около близки звезди, които биха могли да бъдат обитаеми.
Космическият телескоп „Хъбъл“ продължава да прави новаторски открития, които оформят нашето фундаментално разбиране за Вселената. „Хъбъл“ е проект на международно сътрудничество между НАСА и Европейската космическа агенция (ESA). Космическият център „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, управлява телескопа и операциите на мисията. „Локхийд Мартин Спейс“ в Денвър също подкрепя операциите в „Годард“. Научните операции на „Хъбъл“ се ръководят от Института за космически телескопи в Балтимор, управляван от Асоциацията на университетите за изследвания в астрономията.
