Повече от четири века моряците разказват за необясним феномен – океанът, облян в призрачен блясък, сякаш свети до хоризонта. Тези „млечни морета“, както ги наричат, остават една от най-големите мистерии на природата. Ново изследване, публикувано в Earth and Space Science, предлага първи стъпки към разкриването им, събирайки над 400 свидетелства в база данни, която може да предскаже кога и къде ще се появят. Какво кара морето да свети и какво означава това за живота в него?
„Морето от хоризонт до хоризонт прие фосфоресциращ блясък… цялото беше няколко нюанса по-светло от небето“, пише през 1967 г. офицерът Дж. Брънскил от кораба SS Ixion в Арабско море. През 1976 г. капитанът на MV Westmorland описва подобно събитие: „Морето блестеше в ярко зелено, толкова ярко, че нито вълни, нито пяна можеха да се различат.“ Тези редки събития, често в отдалечени части на океана, са трудни за изучаване, но сега учените са по-близо до отговорите.
Джъстин Хъдсън, докторант в Колорадския държавен университет, е събрал над 400 документирани случая на „млечни морета“, за да създаде първата цялостна база данни за феномена. „Надявам се това да позволи на повече хора да изучават „млечните морета“ и да разгадаят тази вековна мистерия“, казва той. Изследването показва, че явлението е най-често в Арабско море и водите на Югоизточна Азия, вероятно повлияно от климатични събития като Индийския океански дипол и Ел Ниньо. Хъдсън предполага, че тези региони, богати на биологична активност заради издигането на хранителни вещества от дълбините, „са подготвени“ за подобни събития.
Учените смятат, че „млечните морета“ се дължат на биолуминесцентни бактерии, вероятно Vibrio harveyi, в огромни концентрации. През 1985 г. изследователски кораб случайно взел проба по време на такъв феномен, потвърждавайки присъствието им. „Но как точно се образуват и защо карат целия океан да свети, остава неизвестно“, казва д-р Стивън Милър, съавтор на изследването. За разлика от фитопланктона, който проблясва при движение, тези бактерии излъчват постоянен блясък, толкова силен, че моряците твърдят, че могат да четат на него. Събитията могат да продължат месеци и да покрият до 100 000 кв. км – площ, видима от космоса.
„Млечните морета“ може да са индикатор за здравето на океана – или за проблем в него. „Може да сигнализират за процъфтяваща екосистема, или за болна, и ние просто не знаем“, отбелязва Хъдсън. Милър предполага, че бактериите светят, за да привлекат риби, които ги поглъщат, осигурявайки им среда за размножаване в червата. Това ги отличава от проблясванията на фитопланктона, които служат за защита. Д-р Едит Уидър, морски биолог, мечтае да види феномена на живо: „Светлината е ключова за поведението на морските животни. Какво става с тях, когато океанът свети? Това е естествен експеримент, който може да разкрие много за живота в морето.“
Изследването поставя ново начало в изучаването на „млечните морета“, но въпросите остават. Как климатичните промени влияят на явлението? Как променя хранителната верига, от която зависят рибите и по-висшите видове? „Бактериите и фитопланктонът са основата на океанската екосистема. Промените там засягат всичко“, предупреждава Милър. С новата база данни учените се надяват скоро да изпратят кораб в сърцето на „млечно море“, за да разгадаят тайната. Дотогава океанът ще продължи да свети, пазейки своите 400-годишни тайни.
