Последните събития около преговорите между Русия и Украйна разкриват дълбоко недоверие между страните. Първоначално се очакваше директни двустранни разговори да започнат в Истанбул, но вместо това се наблюдаваха сложни маневри, които подчертаха липсата на взаимно доверие. Вместо ясни дискусии, страните се включиха в своеобразен дипломатически танц, който няма да доведе до никакви резултати.
Ходът на Путин
Руският президент Владимир Путин се опита да наложи свой формат на преговорите, предлагайки конкретно време и място за среща. Този ход изглеждаше стратегически, с цел да постави Украйна в неудобна позиция. Кремъл вероятно очакваше, че Украйна ще откаже, което би позволило на Путин да я обвини в нежелание за мир. Тази тактика обаче не сработи, тъй като европейските лидери бързо реагираха, подкрепяйки инициативата за преговори. Неочаквано за Москва, дори президента на САЩ Доналд Тръмп изрази готовност да се включи в дискусиите по време на турнето си в Близкия изток.
Според някои предположения, европейските служби за сигурност са разполагали с информация за нежеланието на Путин да участва лично в подобни преговори. Това вероятно се дължи на опасенията му да не се изложи в уязвима позиция пред международната общност, особено пред Тръмп. В резултат, вместо да демонстрира сила, Путин беше осмян за това, че не се яви на собствената си „идея“. От дипломатическа гледна точка, този гаф разкри слабости в руската аналитика и стратегическо планиране, показвайки, че Путин е попаднал в капана на собствената си игра.
Икономическата реалност в Русия
Докато международната сцена е разтърсвана от тези събития, в Русия нарастват въпросите за състоянието на икономиката. Самият Путин наскоро призна, че високата инфлация е един от основните проблеми. В речта си той подчерта необходимостта от „меко приземяване“ на икономиката, която да позволи на Централната банка на Русия да намали ключовата лихва. Тази риторика е в рязък контраст с предишните твърдения за „неспиращ икономически растеж“ и „устойчивост въпреки санкциите“.
Според доклад на Стокхолмския институт за преходни икономики, представен на министрите на финансите на ЕС, руската икономика страда от вътрешни дисбаланси и структурни изкривявания. В краткосрочен план тя се поддържа от мащабни бюджетни стимули, свързани с милитаризацията на страната. В дългосрочен план обаче тази модел е неустойчива поради изчерпването на финансовите резерви и липсата на прозрачност в разпределението на ресурсите.
Един от основните проблеми, споменати от експерти, е липсата на кредитиране в икономиката. Вместо да инжектира пари, Централната банка на Русия изтегля ликвидност, което задушава икономическия растеж. Това, в комбинация с високата инфлация, която според някои оценки е значително по-висока от официално обявените 3-4%, създава сериозни проблеми. Например, ключовата лихва от 21% е необичайно висока в сравнение с обявената инфлация, което предполага, че реалните цифри може да са силно занижени.
Експертът Тор Бьорн Бекер отбеляза, че несъответствията в официалните икономически показатели на Русия повдигат съмнения за тяхната достоверност. Той подчерта, че ако инфлацията наистина е около 10%, както твърдят някои, лихвата от 21% е необяснимо висока. Това предполага, че руските власти манипулират данните, за да представят по-благоприятна картина на икономиката.
Неуспехът на Путин да се яви на предложените от самия него преговори и нарастващите икономически проблеми разкриват уязвимостите на руската стратегия. Докато Кремъл се опитва да запази фасадата на сила, международната общност все повече осъзнава, че способностите на руското ръководство са били надценени. Икономическите проблеми, съчетани с дипломатическите неуспехи, поставят Русия в незавидна позиция. В същото време Украйна продължава да плаща висока цена за нерешителността на Запада, който все още не е показал пълна готовност да се противопостави решително на руската агресия.
