Цветница, или Вход Господен, е денят, в който християните отбелязват тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим седмица преди Великден. В България празникът, известен още като Връбница или Цветоносна неделя, е не само църковен, но и един от най-обичаните народни празници, свързан с имена на растителността и пролетни ритуали.
Църковната история
Според Новия завет, след като Иисус възкресява Лазар от Витания, хиляди го посрещат като Месия пред Йерусалим. Той изпраща апостоли да доведат ослица и малкото ѝ от Витфагия, яхва я и влиза в града, докато народът размахва палмови клонки и пее „Осанна!“. Фарисеите се противопоставят, но Христос отвръща: „Ако тия млъкнат, камъните ще извикат“. В Храма той изгонва търговците, проповядвайки, и изцелява болни. В църквите днес се благославят върбови клонки – заместител на палмите – които вярващите носят вкъщи за здраве.
Народните обичаи
Цветница преплита три обредни кръга. Първият е с върбата – осветени клонки се забиват на гробове или се окачват за здраве, с тях се изкарва добитък на паша. Вторият е култът към мъртвите – вярва се, че душите им се „разпускат“, а жените палят огньове на гробищата преди изгрев, за да ги сгреят. Третият е кумиченето – продължение на лазаруването. Лазарките пускат върбови венци или хлябове във река, а най-бързият определя „кумицата“. Тя се носи на столче до селото, а на третия ден след Великден я черпи с яйца и дава прошка.
Рибата е разрешена в този ден от Великия пост. Ще продължи ли Цветница да носи пролетна магия с върбите и песните? В България традицията цъфти ярко.
