Понякога статистиката не просто говори – тя крещи. Особено когато описва онзи трагикомичен портрет на „средностатистическия“ алкохолик в Русия: безработен мъж на възраст между 55 и 59 години, който си живее в голямо село и очевидно няма по-добра компания от бутилката.
Изводите идват от изследване на доц. Олга Лебединская от катедрата по статистика на РЕУ „Г. В. Плеханов“, което се базира на данни от над 60 хиляди домакинства, събрани от Росстат през 2024 г. С други думи – научният подход не е забравен, макар че обектът му отдавна е забравен от държавата.
Цифри, които не искаш да знаеш (но трябва)
Според изследването, 54,3% от руснаците пият алкохол поне веднъж на няколко месеца, а 0,6% – всеки ден. Макар процентът да изглежда скромен, това прави над 800 хиляди души, които започват деня си не с кафе, а с „малка за отскок“.
Алкохолната карта на страната показва, че най-честото пиене се случва в населени места с между 1 и 5 хиляди души – достатъчно малки, за да няма работа, и достатъчно големи, за да има кръчма. Мъжете отново водят статистиката (и черпят): всеки стотен мъж пие ежедневно, при жените това е едва 0,1%. Ако си жена и пиеш всеки ден в Русия, си или феномен, или статистическа грешка.
Когато няма работа, има водка
Най-честите потребители на алкохол са или безработни, или заети с тежък, нискоквалифициран труд – което всъщност често е едно и също. За много от тях пиенето не е порок, а стратегия за оцеляване: евтин антидепресант в бутилка от пластмаса.
Но държавата, както обикновено, третира проблема с любимото си лекарство – забрани. Пример: Вологодска област въведе ограничения за продажба на алкохол и – изненада! – създаде процъфтяващ черен пазар. Сега такситата не само че те карат до вкъщи, но и ти продават бутилка по пътя. „Коммерсант“ дори съобщава, че някои шофьори са се „озлатили“ от този нов занаят. Може да е незаконно, но е удобно – както всичко, което държавата не може да контролира.
Перспективата: от бутилка към бездната
Истината е, че проблемът не е в водката, а в липсата на алтернатива. Когато държавата не предлага работа, смисъл или дори прилична инфраструктура, бутилката става заместител на всичко това. За много руснаци тя е утеха, протест и реалност в едно.
А средностатистическият алкохолик? Той е симптом, не болест. Болестта е системна, а лечението няма да дойде с още една забрана. А с политическа воля, икономически реформи и – поне малко – човечност.
