Германската политика отново влезе в опасна зона с високо напрежение: Федералната служба за защита на конституцията (BfV) официално обяви партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) за екстремистка организация, която застрашава демократичния ред на страната. Този ход бележи исторически прецедент – за първи път в следвоенната история цяла парламентарно представена партия в Германия влиза в този черен списък.
Какво означава това?
На практика – повече правомощия за службите: проследяване, подслушване, събиране на данни. На теория – символично и политическо разцепване на германското общество по линия „ние срещу тях“. Това „ние“ – демократичният ред, европейската идея и правата на човека. Това „тях“ – национал-популизмът, който обвързва понятието „народ“ с етническа чистота и исторически реваншизъм.
Според BfV, етническият национализъм, който доминира в идеологията на AfD, води до системно изключване на цели групи от обществения живот. Казано по-просто: не си достатъчно „германец“ – значи си гражданин втора ръка. Звучи познато, нали?
AfD: Втори по избори, първи в тревогите
Любопитното е, че въпреки тази стигматизация, AfD печели позиции. На последните избори за Бундестага партията завърши втора, а според някои социологически изследвания дори дели първото място по популярност с консервативния блок ХДС/ХСС. Това е шок за политическия естаблишмънт, но и лакмус за усещането на обикновените граждани, че „старият ред“ не им служи.
Ръководството на партията – Алиса Вайдел и Тино Крупала – предсказуемо нарекоха решението „политическо гонение“ и „удар по демокрацията“. Очакван ход: жертвата винаги има по-добър PR в политиката, особено когато играе картата на мъченика, а не на агресора.
Въпреки тежката квалификация като „екстремистка организация“, AfD не е забранена партия – поне не още. Германското Бюро по защита на конституцията няма правомощие да разпусне партия – това е в ръцете на Конституционния съд и парламента. И както посочи канцлерът Олаф Шолц (с обичайната си германска сдържаност), не е време за „рефлексивни действия“. Превод: не правете глупости под влияние на моментната емоция.
Въпреки това, все по-гръмогласни са призивите за пълна забрана на AfD, особено от лявото политическо крило. Заместник-председателката на Социалдемократическата партия, Серпил Мидятли, например, вече поиска точно това. Това обаче ще отвори кутията на Пандора: забранена партия може да се радикализира още повече и да мине в нелегалност, където контролът е илюзия, а маргиналите – герои.
Германия – с болезнена историческа памет – е изправена пред класическата дилема: Колко дълго демокрацията може да търпи своите врагове в името на свободата? Ако цената на търпението е нормализация на ксенофобията, расизма и автократичните щения – може би е време за твърди мерки. Ако обаче се посегне на политически представена партия без достатъчно силен обществен консенсус, рискът е по-голям: обратен ефект, мобилизация и митологизиране на една иначе разпадаща се структура.
С едно хилядастранично досие под мишница, службите показаха, че имат търпение. Но въпросът остава: Има ли търпение германското общество? Или пък, по-лошо – губи чувствителност към това, което някога го доведе до катастрофа?
