На фона на близкоизточните турбуленции британската политика предлага по-камерна, но не по-малко интересна гледка. Кийр Стармър — бюрократ, попаднал случайно на власт след хаоса с Джереми Корбин — изглежда ще бъде заменен от Анди Бърнъм, кмет на Голям Манчестър и вероятен следващ лидер на Лейбъристката партия, а оттам и на страната.
За разлика от Стармър, Бърнъм е харизматик. Пристигна в парламента с влак от Манчестер, в черна тениска и дънки — костюмът му носеше асистентът в отделна чанта. Беше проследен онлайн в реално време, а някой журналист неуместно сравни влизането на влака в Лондон с придвижването на колоната на Пригожин към Москва. Хората се посмяха, после го харесаха. Той умее да чете настроенията, бързо адаптира позициите си, говори на прост избирателски. По тези качества го сравняват с Клинтън — умееше да резонира.
Проблемът е друг. Никой всъщност не знае какво мисли Анди Бърнъм за война, мир, НАТО, Украйна или Израел — защото той никога не се е изказвал по тези теми с каквато и да е сериозност. В миналото е бил член на парламентарната група „Приятели на Израел“ в лейбъристката фракция, осъдил е атаките от 7 октомври 2023 г., но тъй като тогава е бил само регионален кмет, гласът му е прозвучал тихо. Сега ще заема поста, без никой да знае какъв е дефбюджетните му намерения за отбрана или каква роля иска Великобритания да играе в Северноатлантическия договор за отбрана. Политиците от неговата партия търпеливо чакат да видят кого ще назначи за министри — там ще бъде истинският отговор.
Лейбъристите рискуват да повторят грешката на консерваторите: твърде бързо смяна на лидери, твърде малко приемственост. Консерваторите поне минаваха лидерите си един през друг с опит в кабинета — Мей беше дълги години министър на вътрешните работи, Джонсън беше неин външен министър, Тръс беше негов, Сунак беше финансов министър. Бърнъм идва от поста заместник-министър на здравеопазването в правителствата на Блеър и Браун. Социална политика, здравеопазване, инфраструктура. Добре. Но Близкият Изток не е болница в Манчестър.
