Нощта срещу 2 юли донесе на украинската столица едно от най-мащабните изпитания откакто пълномащабната война е факт.
Кремълският лунатик Владимир Путин прати към Киев комбинация от балистични и крилати ракети, ударни безпилотни апарати и — по данни на наблюдатели — необичайно голям брой „Циркони“. Резултатът: най-малко осем загинали и 56 ранени, включително две деца, а атаката е започнала около три часа сутринта местно време и е продължила няколко часа. Изданието „Киев Индипендънт“ я определи като една от най-тежките от началото на пълномащабното нахлуване през 2022 година. Дори Полша сметна за нужно да вдигне бойни самолети, за да наблюдава собственото си въздушно пространство — защото съседството с човек, който стреля толкова щедро с ракети, изисква известна бдителност.
Защо кремълският господар реши да изпразни склада с „Циркони“ точно сега?
Диктаторите рядко правят каквото и да било просто ей така. Всеки път, когато Москва реши да изсипе върху Киев необичайно голямо количество скъпа далекобойна балистика, си струва да се запитаме кой го е настъпил по мазола. А вероятният отговор се крие не в украинската столица, а дълбоко в руския тил, където от седмици тече системна кампания срещу петролната инфраструктура на агресора. Схемата изглежда добре обмислена: първо вълна удари по петролни бази и рафинерии, после — по военни заводи, после — по спътникови и комуникационни центрове, и цикълът се повтаря отначало. Логиката е проста — Русия разполага с ограничен брой зенитни комплекси за прикритие на тиловите обекти, а когато вниманието се насочи към една категория цели, друга остава временно оголена и уязвима именно за удари с относително евтини безпилотни апарати.
Тази нощ поредната вълна отново удари там, където боли най-много. В Нижегородска област, край град Кстово, безпилотни апарати улучиха рафинерията „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ — четвъртата по големина рафинерия в цяла Русия, с проектен капацитет от 17 милиона тона суров петрол годишно. Съоръжението вече беше поразявано на 18 и 20 май тази година, но диктаторският пропаганден апарат продължава упорито да твърди, че пожарите там се дължат единствено на „паднали отломки от свалени дронове“. Разбира се. Отломките просто имат навика да падат точно върху резервоарите с гориво и да предизвикват зрелищни пожари, докато местните жители снимат с треперещи ръце и не спират да псуват пред камерата.
Колко дълго може една рафинерия да „гори случайно“ всяка седмица?
Отговорът вероятно е „докато не свърши горивото за военната машина“. В резултат на месеци украински удари по рафинерии на руска територия страната изпадна в летен горивен недостиг, а на бензиностанциите от Москва до Иркутск се извиват опашки, изпълнени с раздразнени шофьори. Кметът на сибирския Иркутск дори наредил да докарат преносими тоалетни за чакащите на опашка — щрих, който трудно би могъл да измисли и най-въображаемият сатирик. Докато украинските дронове методично избират кои обекти да поразят следващи, кремълският диктатор отговаря с единственото средство, което му остава на разположение — да изсипва ракети върху жилищни квартали на украинската столица, вместо върху военни цели. Симетрията е показателна: едната страна цели рафинерии и заводи, другата — блокове и болници.
Официалната позиция на руското министерство на отбраната, разбира се, представя нощната атака като „отговор на терористични удари“ срещу цивилна инфраструктура — реторика, която звучи еднакво добре, независимо колко жилищни сгради са засегнати в Киев. Междувременно диктаторът може да продължава да брои свалените дронове над своите рафинерии, но опашките пред бензиностанциите растат успоредно с официалните му изявления за „контрол над положението“.
