Министърът на енергетиката на САЩ, Крис Райт, заяви в петък, че Вашингтон може да затегне хватката си около Техеран и напълно да спре износа на ирански петрол. Идеята не е нова – всъщност е римейк от мандата на Доналд Тръмп, който през 2018 г. напусна ядреното споразумение с Иран и превърна санкциите в национален спорт.
Тръмп, след завръщането си в Белия дом през януари, очевидно планира „второ издание на максимален натиск“, този път със завидна увереност, че корабите на Иран могат да бъдат засечени, проследени и… хоп – спрени. За методологията? „Няма да навлизам в детайли“, каза Райт – защото, разбира се, геополитиката работи най-добре със загадки.
Според него САЩ разполагат с възможността и волята да затворят петролния кран на Иран. А причината? Персийската държава отново буди безпокойство за ядрените си амбиции, а според Райт, съюзниците на Вашингтон в Персийския залив „споделят същата решимост“ – не толкова защото обичат санкциите, а защото ядрен Иран звучи като лош сюжет за сериал на HBO.
Интересното е, че по време на управлението на Джо Байдън иранският петролен износ се възстанови, главно благодарение на Китай – вечният купувач на санкционирани ресурси, който, между другото, не признава едностранни американски санкции. През 2025 г. износът дори не е показал признаци на спад – нещо, което новият стар президент очевидно иска да коригира със силата на военноморската дипломация.
И понеже всичко това звучи като нарастващо напрежение с аромат на барут, Иран заяви, че ще даде „реален шанс“ на високопоставените преговори със САЩ – веднага след като Тръмп заплаши с бомбардировки, ако дипломацията не проработи. Очевидно, в 2025 г. „морковът и тоягата“ е заменен от „заплахата и танкера“.
В заключение, Райт прогнозира розово бъдеще за петролните пазари при политиките на Тръмп. Икономическите тревоги? „Ще се окажат неоснователни.“ Или, с други думи – дръжте се здраво, защото следващите няколко години може да са златни за петрола, но тромави за международната дипломация.
