Великобритания предприема нови мерки за ограничаване на имиграцията, насочвайки вниманието си към граждани от страни като Пакистан, Нигерия и Шри Ланка, които често остават незаконно след изтичане на визите си или подават молби за убежище. Според планове на Министерството на вътрешните работи, първоначално съобщени от The Times, хората от тези държави може да срещнат по-строги условия за получаване на работни и учебни визи. С рекордните 108 000 молби за убежище през 2024 г. и нарастващ политически натиск, правителството на лейбъристите обещава „възстановяване на реда“ в имиграционната система. Как ще се отрази това на международните студенти, работници и бежанци, и какво означава за България?
Проблемът с „злоупотребите“
Британските власти са загрижени за хора, които влизат законно с работни или учебни визи, но след това подават молби за убежище, което, ако бъде одобрено, им позволява да останат постоянно. През 2024 г. над 108 000 души поискаха убежище – най-високото ниво от 1979 г. насам. Пакистанските граждани водят с 10 542 молби, следвани от Шри Ланка (2862) и Нигерия (2841). Министерството смята, че част от тези молби са „злоупотреба“ с имиграционната система, особено когато студентите бързо преминават към искане за убежище.
„Когато някой идва като студент и скоро след това подава молба за убежище, това е злоупотреба“, коментира проф. Джонатан Портес. Той обаче смята, че ограничаването на визите ще има „доста малък“ ефект върху общия брой молби за убежище, тъй като мярката е насочена по-скоро към възприятието за контрол, отколкото към драстична промяна в цифрите.
Правителството на премиера Кийр Стармър подготвя нова Бяла книга за имиграцията, която ще бъде публикувана през май 2025 г. и ще очертае „цялостен план за възстановяване на реда“ в системата. Сред мерките са:
По-строг контрол на визите за граждани от страни с високи нива на оставане след изтичане на визата или молби за убежище.
Изграждане на разузнаване за профилиране на потенциални „злоупотребяващи“, за да бъдат идентифицирани по-рано.
Криминализиране на опасни действия, като превозването на мигранти през Ламанша, и намаляване на търсенето на чуждестранни работници чрез обучение на местни кадри.
Министерството отбелязва, че визите ще се преразглеждат постоянно и ще се предприемат действия при откриване на тенденции, които подкопават правилата. Липсата на актуални данни за напускането на страната (последните са от 2020 г.) обаче затруднява точното определяне на най-рисковите националности.
Контекст: Имиграцията под натиск
Нетната миграция – разликата между пристигащите и напускащите – достигна рекордните 906 000 души за годината до юни 2023 г., преди да спадне до 728 000 до юни 2024 г. Мерките на предишното консервативно правителство, като повишаване на минималната заплата за квалифицирани работници от £26 200 на £38 700 и забрана за пристигане на семейства на грижовни работници, допринесоха за спада. Въпреки това успехът на партията Reform UK на местните избори през май 2025 г., която спечели 677 места с платформа за „замразяване на несъществената имиграция“, увеличи натиска върху лейбъристите да действат.
Стармър, който обеща да намали както законната, така и незаконната миграция, критикува предишното правителство за умишлен провал в контрола на миграцията. Той избягва да задава конкретни цели за нетната миграция, наричайки ги „произволни“, но подчертава необходимостта от реформи.
Хуманитарният аспект
Енвър Соломон, изпълнителен директор на Съвета за бежанците, предупреждава, че някои хора с работни или учебни визи може да се окажат в риск поради промени в политическата ситуация в родните им страни. „Правилно е те да бъдат защитени и да получат справедлив процес в системата за убежище“, казва той. Ограничаването на визите може да затрудни достъпа до защита за уязвими хора, бягащи от конфликти или преследване.
Какво означава за България?
Като член на ЕС България не е пряко засегната от британските визови правила, тъй като българските граждани имат достъп до Обединеното кралство под други споразумения след Брекзит. Въпреки това българските студенти и работници във Великобритания – макар и не сред основните националности, споменати в плана – могат да се сблъскат с по-строги имиграционни проверки в бъдеще. Освен това България, като външна граница на ЕС, е част от европейските усилия за управление на миграцията, което я поставя в сходна позиция на баланс между контрол и хуманност.
Българските власти могат да извлекат поуки от британския подход, особено в изграждането на разузнавателни системи за проследяване на имиграционните тенденции. В същото време страната трябва да продължи да защитава правата на бежанците, като се учи от критиките към ограничаването на достъпа до убежище.
Контрол или изолация?
Новите визови ограничения на Великобритания са опит да се възстанови доверието в имиграционната система, но рискуват да ограничат достъпа на законни студенти и работници, както и на хора, нуждаещи се от защита. С предстоящата Бяла книга правителството на Стармър е на кръстопът: ще успее ли да балансира между строг контрол и хуманен подход? За България и Европа този случай е напомняне, че миграцията изисква не само правила, но и състрадание. Решенията, взети днес, ще определят не само границите, но и ценностите на утрешния ден.
