Президентът на Александър Вучич категорично отхвърли появилите се твърдения, че Сърбия се готви да въведе визов режим за руски граждани. В интервю за телевизия Prva той заяви, че за първи път чува подобна информация и я определи като част от вътрешнополитически игри.
Според сръбския държавен глава определени политически среди се опитват едновременно да спечелят симпатиите на Москва и да представят правителството като предател на традиционните връзки с Русия. Затова Вучич потърсил обяснение от председателя на парламента Ана Бърнабич, която го уверила, че подобен въпрос изобщо не присъства в дневния ред на депутатите.
„Дори и някой да приеме такова решение, то ще бъде отменено незабавно“, подчерта сръбският президент, демонстрирайки типичната за Балканите способност да гаси пожар, преди някой да е видял дим.
Откъде тръгна шумът?
Повод за спекулациите стана изявление на депутата Драган Станоевич, който твърди, че до края на 2026 г. Сърбия може да въведе визи за руски граждани като част от изискванията за присъединяване към Европейския съюз.
Станоевич е известен с близките си контакти с Виктор Медведчук – един от най-приближените съюзници на Владимир Путин и негов кум. Това автоматично превърна темата в поредния епизод от вечната балканска поредица „Кой какво е чул от човек, който чул от друг човек“.
Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че ако Белград усложни влизането на руснаци, Москва ще отговори със същото.
Колко дълго може Сърбия да играе на две маси?
Тук се крие същинският проблем. Сърбия официално иска да стане част от Eвропейския Съюз още от 2009 г., а статут на кандидат получи през 2012 г. В същото време страната поддържа близки политически и икономически отношения с Русия.
Безвизовият режим между Белград и Москва действа от 2009 г. и позволява престой до 30 дни без допълнителни документи. Но европейската интеграция постепенно изисква все по-пълно синхронизиране на сръбската политика с правилата на ЕС.
Всъщност процесът вече е започнал. През последните години Сърбия премахна безвизовия режим за няколко държави извън европейското пространство, включително Куба, Катар, Кувейт, Монголия и Оман. Това показва, че Брюксел не просто изпраща препоръки, а очаква конкретни действия.
Брюксел или Москва?
Това е въпросът, който сръбските власти отлагат от години.
От една страна, европейското членство остава официална стратегическа цел. От друга, Русия продължава да бъде важен политически партньор, енергиен доставчик и символичен съюзник за ментално увредената част от сръбското общество.
Затова Вучич предпочита добре познатата формула: да уверява Брюксел, че реформите продължават, и едновременно да успокоява Москва, че приятелството остава непокътнато.
Проблемът е, че с наближаването на следващите етапи от преговорите за членство пространството за подобни дипломатически акробатики става все по-малко. Засега визи за руснаците няма. Но ако европейската интеграция продължи да се движи напред, Белград вероятно ще трябва да избира между ролята на кандидат за ЕС и ролята на последния безвизов европейски прозорец към Русия. И това решение ще бъде далеч по-трудно от едно телевизионно уверение.
