Със звуците на „Священная война“ и позлатени фанфари от едно отминало време, Фрийкшоуто на Путин отново се разгърна на Червения площад. Парадът, който трябваше да отбележи 80 години от края на Втората световна война, изглежда повече като театрален спектакъл за легитимация на авторитарна власт, отколкото искрен поклон към жертвите на нацизма.
Министърът на нападението Андрей Белоусов и вечният генерал от витрината Олег Салюков направиха традиционния си обиколка, приветствайки подредените като по конец бойци. В ритъма на маршовете не се чуваха нито виковете на протестиращи, нито гласовете на хилядите руснаци, които бягат от мобилизация. Музиката заглушава всичко.
Главният артист на спектакъла, Владимир Путин, пристигна с обичайната си мрачно-величествена осанка, придружен от международни „тежкотоварни демократи“ – Лукашенко (разбира се с вечното дете-принц Николай), Мадуро и Бадра Гунба. Ако се чудите какъв е общият знаменател – нито един от тях не би издържал и седмица на свободни избори.
Присъствието на тези „лидери“ не е случайно – това е Клубът на геополитическия ОПГ (организирана престъпна група), където всеки е гарант за потиснати гласове, фалшифицирани избори и безсрочно управление. Един парад на контролираната реалност.
А Путин? Той не празнува победа над нацизма. Той се опитва да препише историята, така че днешната агресия срещу Украйна да изглежда като продължение на освободителна мисия. Парадът е не толкова за миналото, колкото за оправдание на настоящето. Това е некролог с фойерверки, написан за една държава, която все повече прилича на империя от миналото, но въоръжена с оръжията на настоящето и страховете на бъдещето.
Истинската война обаче не е била на Червения площад – тя е в Донецк, Бахмут, Херсон. А онези, които са дали живота си във Втората световна война, вероятно биха се отвратили от начина, по който техният подвиг се експлоатира днес.
