Судан е потънал в разрушителна гражданска война от април 2023 г., когато ожесточена борба за власт избухна между националната армия и паравоенното формирование „Бързи сили за подкрепа“ (RSF). Конфликтът доведе до глад, масови убийства и твърдения за геноцид, особено в западния регион Дарфур.
Над 150 000 души са загинали, а приблизително 12 милиона са напуснали домовете си – според ООН това е най-голямата хуманитарна криза в света в момента.
Как започна всичко?
Всичко тръгва от събитията след свалянето на дългогодишния лидер Омар ал-Башир през 2019 г. Той бе на власт от военен преврат през 1989 г. След улични протести армията го отстрани, но обществото настояваше за демократично управление.
Създаденото временно военно-гражданско правителство бе свалено с нов преврат през 2021 г. от двамата най-влиятелни генерали в страната: генерал Абдел Фатах ал-Бурхан – командир на армията и де факто президент, и неговия заместник, генерал Мохамед Хамдан Дагало – по-известен като „Хемедти“, лидер на RSF.
Двамата влязоха в конфликт относно бъдещето на страната и конкретно по въпроса за интегриране на RSF в армията – кой ще командва обединената сила и как ще се запази влиянието им.
Сраженията започнаха на 15 април 2023 г., след като RSF започна прехвърляне на свои части в ключови райони – ход, възприет от армията като заплаха.
Кои са „Бързите сили за подкрепа“?
RSF е създадена през 2013 г., като произхожда от страховитата милиция Джанджауид, обвинявана в геноцид и етническо прочистване в Дарфур през 2000-те години. Ген. Дагало постепенно я превръща в мощна сила, участвала в конфликти в Йемен и Либия и контролираща части от златодобивната индустрия на Судан.
RSF е обвинявана, че получава подкрепа от Обединените арабски емирства и източнолибийския генерал Халифа Хафтар, включително чрез доставка на оръжие и бойци.
През юни 2025 г. RSF постигна голямо военно предимство, завземайки територии по границите с Либия и Египет, както и по-голямата част от Дарфур и Кордофан. Организацията обяви намеренията си да създаде паралелно правителство, което породи опасения от ново разделение на страната.
Какво контролира армията?
Армията запазва контрол над северните и източните части на страната. Ген. Бурхан е базиран в Порт Судан, на брега на Червено море, където се намира и международно признатото правителство.
През март 2025 г. RSF извърши дронова атака срещу града, в отговор на загубата си на голяма част от столицата Хартум – включително Президентския дворец – която армията си възвърна след почти две години боеве. Въпреки това, пълният контрол над града остава под въпрос.
Хартум днес е почти напълно разрушен: министерства, банки и офиси са изгорени, летището е покрито с отломки от унищожени самолети, а болниците – сринати от въздушни удари.
Армията също така възвърна контрола над стратегически важната провинция Гезира, която бе временно превзета от RSF през 2023 г., принуждавайки стотици хиляди цивилни да напуснат столицата ѝ – Уад Мадани.
Ел-Фашер е последният голям град в Дарфур, който все още е под контрола на армията. RSF го е обградил, причинявайки масови жертви, глад и срив в здравеопазването. Жителите на лагера за разселени хора Замзам са сред най-засегнатите.
Има ли геноцид?
Много дарфурци вярват, че RSF и съюзни милиции се опитват да превърнат региона в изцяло арабска зона, изтласквайки неарабското население.
През март 2024 г. УНИЦЕФ съобщи за ужасяващи случаи на сексуално насилие над деца, някои от които на възраст под една година.
През същия месец Human Rights Watch предупреди, че може да става дума за геноцид над етническата група Масалит. Хиляди са били убити в Ел-Генейна, като целта изглежда е била пълното изселване на местното население.
През януари 2025 г. САЩ официално признаха, че RSF и съюзните ѝ милиции са извършили геноцид. Американският държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че мъжете и момчетата – включително бебета – са били убивани на етническа основа, а жените – подложени на систематично сексуално насилие.
Последваха санкции срещу лидерите на двете страни – Ген. Дагало и Ген. Бурхан.
Суданското правителство внесе жалба в Международния съд в Хага срещу Обединените арабски емирства, обвинявайки ги в съучастие в геноцида, но съдът отказа да разгледа случая поради липса на юрисдикция.
RSF отрича обвиненията и твърди, че става дума за „племенно напрежение“, а не за целенасочено етническо прочистване.
Има ли надежда за мир?
Имаше няколко кръга мирни преговори в Саудитска Арабия и Бахрейн, но без успех. И двете страни – особено армията – показват липса на желание за прекратяване на огъня.
ООН и правозащитни организации като Amnesty International критикуват международната общност за „недостатъчна реакция“ и слаби дипломатически усилия.
Съкращения в хуманитарната помощ допълнително влошиха положението – около 80% от кухните за спешно хранене са затворени. Много наблюдатели определят Судан като „забравената война“ на света.
