Гърция е изправена пред нарастваща международна критика заради предполагаеми „изтласквания“ (pushbacks) на мигранти по своите сухопътни и морски граници. Съветът на Европа (СЕ) призова Атина да въведе по-строги правни гаранции и „нулева толерантност“ към практиките на незаконни депортации, които лишават мигрантите от индивидуална оценка и рискуват връщането им към опасност. Въпреки че Гърция отрича обвиненията, твърдейки, че действията ѝ са в рамките на международното право, решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от януари 2025 г. и разследванията на Фронтекс засилват натиска. Какво се случва на гръцките граници и какви са последствията?
Обвиненията в „изтласквания“
В доклад, публикуван след посещение в Гърция през февруари 2025 г., комисарят по правата на човека на СЕ Майкъл О’Флахърти изрази тревога от „постоянните практики на незабавни връщания“, известни като „изтласквания“ или „неформални принудителни връщания“. Тези действия, според СЕ, се случват по сухопътните и морските граници на Гърция и предотвратяват индивидуалната идентификация на мигрантите, което може да доведе до връщането им към страни, където са изложени на насилие или нарушения на правата им.
„Връщането на хора без индивидуална процедура за идентификация пречи на държавите да установят дали ги излагат на риск от нарушения на човешките права“, се посочва в меморандума на СЕ. Въпреки че О’Флахърти отбеляза намаляване на подобни обвинения през последните месеци, проблемът остава сериозен. Гръцката полиция отговори, че действията ѝ се ограничават до „законно предотвратяване на незаконни преминавания на границата, докато мигрантите все още са на турска територия“.
Правни и международни последици
През януари 2025 г. ЕСПЧ постанови, че Гърция е нарушила Европейската конвенция за правата на човека, като системно е експулсирала мигранти без надлежен процес. Решението даде правна тежест на обвиненията в изтласквания и увеличи натиска върху Атина. Освен това Фронтекс, агенцията за гранична защита на ЕС, обяви, че разследва 12 предполагаеми тежки инцидента, свързани с нарушения на правата от страна на Гърция, повечето от които са от 2024 г. „Всеки случай се разглежда внимателно“, заяви говорителят на Фронтекс Крис Боровски, отбелязвайки, че агенцията е подобрила механизма си за жалби.
Междувременно гръцкото правителство затяга миграционната си политика. Министърът на миграцията Макис Воридис обяви планове за удължаване на максималния срок за задържане на отхвърлени кандидати за убежище от 18 на 24 месеца. „Незаконният мигрант, чието заявление за убежище е отхвърлено и не напусне страната, ще се сблъска с много по-неблагоприятна институционална среда, за да бъде насърчен доброволно да замине“, заяви Воридис пред телевизия Action 24.
Хуманитарни и практически аспекти
На фона на тези спорове гръцката брегова охрана продължава да спасява мигранти в опасност. Бяха спасени 158 души от три надуваеми лодки южно от остров Крит с помощта на търговски кораби и Фронтекс. Тези операции показват двойствената роля на Гърция – от една страна, спасяване на животи, а от друга, обвинения в системни нарушения на правата на мигрантите.
Изтласкванията, ако са реални, не само нарушават международното право, но и излагат на риск уязвими хора, бягащи от конфликти или преследване. За България, която също е външна граница на ЕС и се сблъсква с мигрантски поток, случаят с Гърция е предупреждение. Българските власти са изправени пред подобни предизвикателства в управлението на границата с Турция, а докладите за предполагаеми изтласквания в миналото показват, че страната не е имунизирана срещу критики.
Какво означава това за Европа и България?
Кризата с изтласкванията в Гърция подчертава напрежението между сигурността на границите и спазването на човешките права в ЕС. Докато страни като Гърция и България са на първа линия в управлението на мигрантските потоци, те са подложени на натиск както от международни организации, така и от вътрешни политически сили, настояващи за по-строги мерки. Решението на ЕСПЧ и разследванията на Фронтекс показват, че Европа няма да толерира нарушения, но намирането на баланс остава предизвикателство.
За България е важно да засили прозрачността в граничните операции и да осигури, че действията на властите отговарят на международните стандарти. Инвестициите в обучения за гранични служители и сътрудничеството с Фронтекс могат да помогнат за предотвратяване на обвинения в изтласквания. Освен това общественият дебат за миграцията трябва да се води с хуманност, за да се избегне поляризацията, наблюдавана в Гърция.
Границите на хуманността
Призивът на Съвета на Европа към Гърция да спре изтласкванията на мигранти е сигнал, че защитата на човешките права не може да бъде жертвана в името на сигурността. Докато Атина отрича обвиненията, международният натиск и съдебните решения изискват промяна. За България и ЕС това е момент за размисъл върху ценностите, които защитават. Границите са не само географски, но и морални – и начинът, по който се отнасяме към най-уязвимите, определя кои сме.
