Има моменти, в които реалността просто отказва да следва сценария на Кремъл, колкото и упорито губещият връзка с реалността диктатор Владимир Путин да го рецитира пред собствената си телевизия. Последният такъв момент дойде от неочаквано място — интервю на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс пред The Sunday Times, в което той обяви нещо, което украинските военни анализатори повтарят от месеци: настъпателните възможности на руската армия вече клонят към нула.
По думите на Ванс, руснаците плащат „изключително висока цена за всеки квадратен километър“ завзета територия, а изгодата от продължаването на настъпателните операции е „нищожно малка“. Вицепрезидентът обясни, че администрацията на Доналд Тръмп е посъветвала Киев да заложи максимално на отбрана, а не на скъпоструващи опити за връщане на окупирани земи — тактика, вдъхновена, по думите му, от провала на украинската контраофанзива през лятото на 2023 година. Оказва се, че широкото използване на дронове за изтощаване на противника върши много по-добра работа от щурмовете на открито поле. Кой би предположил.
Колко всъщност струва на Путин всеки метър украинска земя?
Отговорът идва от Центъра за стратегически и международни изследвания (ЦСМИ) във Вашингтон, чиито най-нови изчисления рисуват картина, която трудно може да мине за победно шествие. Според доклада руските въоръжени сили са понесли около 1,4 милиона убити, ранени и безследно изчезнали от началото на пълномащабното нашествие през февруари 2022 година, от които над 450 000 загинали. Само през първата половина на 2026 година съотношението на загубите между Русия и Украйна е нараснало до близо 8 към 1 — при положение че през по-голямата част от войната то се движеше между 2 и 3 към 1. С други думи, всеки украински войник, извън строя, се заплаща от руска страна с цената на осем свои.
Месечните руски загуби вече надхвърлят 30 000 души, докато Москва успява да набира по договор едва около 27 000 нови войници месечно. Простата аритметика не е приятелски настроена към диктатора: армията му се топи по-бързо, отколкото се попълва.
А напредва ли изобщо руската армия, или просто се преструва?
Финландският проект за анализ на отворени източници Black Bird Group даде красноречив отговор. Между февруари и май 2026 година руската армия е завзела едва 164 квадратни километра украинска територия — при 1151 квадратни километра за същия период предходната година. Скоростта на настъпление в Донецка област, по изчисления на ЦСМИ, е паднала до 50–90 метра на денонощие, темп, който би засрамил и позиционните битки от Първата световна война.
Пролетта на тази година донесе и нещо, което Кремъл едва ли отбеляза с фойерверки: за първи път от август 2024 година насам руската армия отстъпи повече територия, отколкото завзе. През април и май нетните загуби на позиции достигнаха около 400 квадратни километра — резултат от украинските удари с дронове по логистика, летища, военни колони и рафинерии, които постепенно застъргват предимството на Русия в ресурси.
Към момента под руски контрол остават около 118 000 квадратни километра, или приблизително 20% от украинска територия, като 75 000 от тях са завзети след 2022 година. Немалка цифра, но далеч не онази „обединена Украйна под руско знаме“, за която диктаторът фантазираше в началото на военната си авантюра.
Показателно е, че тези данни изглеждат съгласувани и в най-високите етажи на американската администрация. Според източници на Bloomberg, цитирани и от Politico, Тръмп е преразгледал позицията си по войната, а в неговото обкръжение и сред страните от Г-7 вече доминира мнението, че Русия не може да постигне победа на бойното поле. Публично американският президент се задоволи с по-меко послание — че руската армия е „много по-силна“, но Украйна „се справя“ и „не изостава“. Дипломатическа предпазливост или откровено подценяване на собствените разузнавателни оценки, всеки може да прецени сам.
Единственият, който упорито отказва да чете тези цифри, остава самият Путин. В края на юни той увери събеседниците на Financial Times, че победата над Украйна е само въпрос на време. Разбира се, диктаторът винаги е бил по-убедителен пред собствената телевизия, отколкото на бойното поле.
