Докато дипломатите в Маскат все още обсъждаха контурите на едно управление на трафика в протока, Военно-морските сили и Военновъздушните сили на САЩ решиха въпроса по свой начин — с прецизни боеприпаси. Американското Централно командване (CENTCOM) обяви в ранните часове на понеделник нова вълна удари срещу Иран, само часове след като бе приключила поредната поредица атаки от неделя. Официалната формулировка е позната до болка: ударите целят да ограничат способността на Техеран „свободно да напада граждански моряци и търговски кораби“, преминаващи през Ормузкия проток.
Според говорител на CENTCOM, цитиран от CNN, американски изтребители са свалили иранска крилата ракета и дрон камикадзе още в първите часове на операцията. В същото време Иран е успял да улучи поредния търговски кораб в протока — сякаш статистиката на потопените или повредени плавателни съдове вече не заслужава специално съобщение, а по-скоро е станала рутинна точка от дневния ред. Взривове са били чути в иранските градове Сирик и Бендер Абас малко след полунощ, потвърдени и от държавните иранските медии, които за пореден път доказват, че премълчаването на подобни събития вече не е опция дори за средновековен, ислямистки режим.
Как се стигна дотук: седмица от размяна на удари
Ситуацията не се роди през нощта. В неделя CENTCOM отчете, че американски сили са поразили около 140 военни цели на иранска територия, с което общият брой удари за седмицата надхвърли 300. Целите включват ракетни и дронови площадки, складове за боеприпаси, комуникационни възли и крайбрежни наблюдателни пунктове — с други думи, почти всичко, което може да свърже иранските държавни терористи от КСИР с още една атака срещу невъоръжен танкер.
Поводът за неделния удар беше нападение на КСИР срещу контейнеровоза „GFS Galaxy“ под кипърски флаг, при което е избухнал пожар и е изчезнал член на екипажа. CENTCOM определи атаката като поредния пропуснат шанс на Техеран да докаже, че спазва меморандума за разбирателство, подписан по-рано тази година — документ, който явно тежи на иранска територия толкова, колкото тежи и едно обещание на диктатор.
Защо диктаторският режим отговори с ракети по цял регион?
Отговорът на Техеран не се ограничи до Ормузкия проток. КСИР удариха базата „Принц Хасан“ в Йордания, твърдейки, че са разрушили команден център и хангари за дронове. Обединените арабски емирства съобщиха, че отблъскват ракетни и дронови заплахи, Бахрейн активира сирени и призова населението да търси прикритие, а Катар обяви, че е прехванал ракетна атака срещу свои цели. С други думи, ислямисткият режим в Техеран реши, че отговорът на собствените му провокации в протока е да превърне целия Персийски залив в мишена — стратегия, която трудно може да бъде наречена другояче освен безразсъдна.
Президентът Доналд Тръмп обяви още в петък, че примирието е „приключило“, макар впоследствие да уточни, че Вашингтон е съгласен да продължи разговорите по искане на Иран. Тази двойственост — удари през нощта, преговори през деня — се превърна в постоянен модел през последните седмици, а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш побърза да предупреди за „катастрофални последици“ при завръщане към пълномащабни военни действия. Дали дипломацията изобщо има шанс, докато крилати ракети летят над Бендер Абас всяка нощ, е въпрос, на който самите участници в преговорите трудно биха отговорили с чиста съвест.
Затворен ли е Ормузкият проток, или просто иранска пропаганда?
КСИР обявиха протока за затворен, след като твърдят, че са произвели предупредителни изстрели срещу кораб, опитал се да премине по неразрешен маршрут. CENTCOM побърза да опровергае твърдението с категорична публикация: Иран не контролира протока, той остава международен воден път, а трафикът продължавал необезпокоявано. Според данни на американското командване над 800 кораба и повече от 400 милиона барела суров петрол са преминали през протока за последните два месеца, като над 140 от корабите — само през последната седмица. Дали Техеран реално разполага с възможността физически да затвори една от най-натоварените петролни артерии в света, или просто пуска поредното изявление за вътрешна консумация, е риторичен въпрос само на пръв поглед — досегашната практика показва, че иранските заплахи рядко се придружават от реален капацитет за изпълнение.
Около 20 процента от целия морски трафик на петрол в света минава през тесния воден коридор между Иран и Оман. Всяко ново гръмко изявление от Техеран покачва застрахователните премии за танкерите, но не спира търговския поток — факт, който диктаторският режим явно не е готов да признае публично.
Ядрената база в Бушер отново под обстрел
Сред целите на удара тази нощ е и крайбрежният район около Бушер, където се намира иранската атомна електроцентрала — детайл, който добавя допълнително напрежение към и без друга нестабилната обстановка. Засега няма официални данни за щети по самата ядрена инсталация, но самият факт, че експлозии се чуват в непосредствена близост до атомен обект, е достатъчен повод за безпокойство отвъд границите на Иран.
Иранският заместник министър на външните работи Казем Гарибабади определи ударите като поредно доказателство, че „никое действие срещу Иран не бива да остава без отговор“ — реторика, която звучи впечатляващо в държавните медии, но на практика означава единствено нова нощ с експлозии и нови заглавия за международните агенции.
