Европа произвежда половин тон отпадъци на човек годишно, но само 48% се рециклират. С нови цели за 55% рециклиране на битовите отпадъци до края на 2025 г., учени и стартъпи разработват иновативни решения за най-проблемните продукти – от памперси до стъкло за смартфони. Ще успеят ли да променят бъдещето на отпадъците?
Около 75% от стъклените опаковки в Европа се рециклират, но стъклото в смартфони и медицински флакони, химически подсилено за устойчивост, не се топи лесно в обикновени пещи. Проектът Everglass, ръководен от Хуан Поу от Университета във Виго, разработва лазерна машина, която регулира температурата бързо и може да рециклира дори стъкло от флакони за ваксини. „Качеството на това стъкло е отлично за нови приложения“, казва Поу.
Неодимовите магнити, използвани в електромобили и вятърни турбини, съдържат критични суровини от геополитически рискови региони. Проектът Harmony, с участието на Лоренцо Берци от Флоренция, създава процес за безопасно рециклиране на тези магнити чрез подобрено събиране и възстановяване на металите. „Търсенето на тези материали ще расте, което прави рециклирането неизбежно“, отбелязва Берци.
ЕС генерира 59 млн. тона хранителни отпадъци годишно, като 99% от отпадъците на ресторантите отиват на сметища. Проектът LANDFEED, воден от Бруно Иняра в Испания, превръща тези отпадъци в биостимулиращи торове чрез ферментация с микроорганизми, които произвеждат ензими за подобряване на растежа на културите. „Всеки отпадък е различен, но технологиите се развиват“, казва Иняра.
46 млрд. памперса се изхвърлят годишно, разлагащи се до 500 години. Суперабсорбиращите полимери в тях затрудняват рециклирането. Diaper Recycling Europe в Нидерландия е създала пилотна инсталация, която деактивира полимерите, разделя материалите и премахва патогени. „Чистите материали имат по-висока цена“, обяснява Едвин Верхоф, подчертавайки потенциала за автоматизация.
Цигарените угарки, съдържащи над 7000 токсични химикала, замърсяват почвата и моретата. Събирането им е трудно заради малкия им размер и разпръскването им. Италианският стартъп Re-Cig е инсталирал над 4500 кошчета в страната, превръщайки угарките в целулозен ацетат за 3D принтери. „Работим с над 350 компании и 80 общини“, казва основателят Марко Фимоняри.
С десет държави, включително Гърция и Полша, изоставащи от целите за рециклиране, иновациите са спешни. Ще успеят ли лазери, ферментация и нови процеси да превърнат отпадъците в ресурс? Тези проекти показват, че решенията са възможни, но изискват инвестиции и сътрудничество. Европа е на кръстопът – ще избере ли устойчивост или ще потъне в боклука?
