В Страсбург, по време на заседание на Европейския парламент, бе приета резолюция, която ясно посочва, че Сърбия не може да напредва по пътя си към членство в Европейския съюз (ЕС), ако не подкрепи санкциите срещу Русия. Този документ, макар и да няма задължителна правна сила и да представлява само препоръки, получи подкрепа от 457 депутати, докато 103 гласуваха против, а 72 се въздържаха.
Резолюцията подчертава, че сближаването на Сърбия с ЕС е възможно единствено при пълна подкрепа на външната и отбранителна политика на Съюза, включително санкционните мерки срещу Руската федерация. Това изискване идва на фона на многократните заявления на сръбския президент Александър Вучич, който подчертава, че страната му няма намерение да въвежда санкции срещу Москва. Вучич вижда в тези мерки не решение, а пречка за уреждането на конфликта в Украйна.
Изявленията на ключови фигури
На 15 октомври председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещна с Вучич и директно заяви: „Без подкрепа за санкциите Сърбия не може да стане член на ЕС.“ Това предупреждение подчертава твърдата позиция на Брюксел. На следващия ден руският посланик в Белград изрази увереност, че сръбското ръководство ще устои на натиска и няма да се поддаде на изискванията на ЕС.
Вучич разкри още, че председателят на Европейския съвет Шарл Мишел му се е обаждал три пъти с молба да спре полетите между Сърбия и Русия. Въпреки това, полетите от Белград към руски градове продължават. Според сръбския лидер, именно отказът на страната му да подкрепи санкционната политика е основната причина за пречките пред присъединяването към ЕС.
Кандидатите за ЕС и допълнителни условия
На този етап статус на кандидати за членство в ЕС имат девет страни: Сърбия, Албания, Босния и Херцеговина, Грузия, Молдова, Северна Македония, Турция, Украйна и Черна гора. ЕС настоява не само за подкрепа на санкциите, но и за признаване на статута на Косово. Брюксел иска Белград да се съгласи с предоставянето на Косово на статус на кандидат за ЕС, което остава спорен въпрос в сръбската политика.
Този подход е в съответствие с дългосрочната стратегия на ЕС към Западните Балкани. Още през 2003 г., в декларацията от срещата на върха в Солун, бе записано, че страните от Балканския регион в бъдеще трябва да станат част от Европейския съюз. Това обещание продължава да мотивира процеса на разширяване, но с ясно изразени условия за реформи и съответствие с политиките на Съюза.
Перспективи и предизвикателства
Резолюцията на Европейския парламент подчертава нарастващото напрежение между геополитическите интереси на ЕС и „независимата“ външна политика на Сърбия. Докато Белград се стреми към европейска интеграция, отказът му да се присъедини към антируските санкции поставя под въпрос бъдещето на преговорите. Вучич поддържа тезата, че санкциите не допринасят за мира в Украйна, а по-скоро усложняват ситуацията.
Сърбия остава на кръстопът, балансирайки между традиционните си връзки с Русия и амбициите си за европейско бъдеще.
