Неочакваното решение на OPEC+ от миналата седмица да увеличи колективното си производство на петрол изненада мнозина, предвид мрачните прогнози за цените на петрола до края на тази година и през следващата. Вярно е, че увеличението от 137 000 барела на ден (bpd) от октомври е значително по-малко в сравнение с увеличенията от 411 000 bpd и 555 000 bpd за периодите юни-юли и август-септември. Въпреки това, това увеличение означава, че групата – която включва оригиналните членове на ОПЕК плюс Русия – започва да отменя втората част от съкращенията на производството на петрол от около 1,65 милиона bpd (обявени през април 2023 г.) от осем от своите членове, година по-рано от предвиденото. Първата част от общите съкращения от 2,2 милиона bpd (обявени през ноември 2023 г.) вече беше постепенно отменена през последните шест месеца. Като де факто лидер на OPEC+, Саудитска Арабия е една от двете страни в групата със значителен резервен капацитет (другата е Обединените арабски емирства). Основният въпрос за пазарите на петрол и газ е: насочваме ли се към нова ценова война за петрола (ако вече не сме в такава)?
Горчивият урок от ценовата война през 2014-2016 г.
Трудно е да се повярва, че Саудитска Арабия вече е забравила катастрофалните икономически и политически последици, които сполетяха нея и другите членове на ОПЕК след ценовата война за петрола през 2014-2016 г., насочена срещу тогава нововъзникващия сектор за шистов петрол в САЩ. Заплахата беше реална – производството на шистов петрол в САЩ нарасна от средно малко под 0,2 милиона bpd през 2011 г. до над 8,7 милиона bpd през 2014 г., според данни на Администрацията за енергийна информация (EIA). Това беше най-голямото увеличение на обема от началото на статистиката през 1900 г., което направи САЩ най-големият производител на суров петрол в света, изпреварвайки Саудитска Арабия и Русия.
Стратегията на ОПЕК да препроизвежда петрол, за да срине цените до нива, при които много американски шистови компании биха фалирали, изглеждаше обещаваща. По онова време разходите за добив на барел петрол в САЩ бяха над 70 щатски долара, докато за Саудитска Арабия те бяха сред най-ниските в света – около 2 щатски долара на барел. Въпреки това, по време на ценовата война американският шистов сектор се реорганизира блестящо, превръщайки се в по-ефективна машина, способна да добива петрол на цена около 30 щатски долара на барел. Това позволи на САЩ да устоят на ниските цени много по-добре от страните от ОПЕК, включително Саудитска Арабия.
Според Международната агенция по енергетика ценовата война от 2014-2016 г. коства на страните от ОПЕК общо 450 милиарда щатски долара загубени приходи от петрол. Саудитска Арабия премина от бюджетен излишък към рекордния за тогава дефицит от 98 милиарда щатски долара през 2015 г. и изразходи най-малко 250 милиарда щатски долара от своите валутни резерви. Политически, това доведе до загуба на геополитическия престиж, спечелен от Саудитска Арабия след победата й в първата ценова война през 1973-1974 г., както и до края на основополагащото споразумение от 1945 г. между Саудитска Арабия и САЩ, основано на сигурността на петролните доставки за Вашингтон в замяна на политическа и военна подкрепа.
Повторение на грешката през 2020 г.
Въпреки тези уроци, Саудитска Арабия повтори същата стратегия през 2020 г. в третата ценова война, отчасти заради борба за пазарен дял с Русия. Този опит също завърши с поражение за Рияд, но много по-бързо. Тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп многократно предупреждаваше Саудитска Арабия, че САЩ няма да толерират заплаха за своя шистов сектор. Той дори заплаши крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд с оттегляне на американската военна подкрепа. На 2 април 2020 г. Тръмп директно каза на престолонаследника Мохамед бин Салман, че ако ОПЕК не намали производството, той няма да може да спре законодателите да изтеглят американските войски от кралството. В резултат производството на петрол беше намалено до желаното от Тръмп ниво.
Защо Тръмп иска ниски цени на петрола?
Тръмп, както и други американски президенти, иска цените на петрола да останат в долния край на историческите средни нива, тъй като те пряко влияят на цените на бензина. Според Боб МакНали, бивш енергиен съветник на президента Джордж Буш, „малко неща плашат американския президент повече от скок в цените на горивата“. Историческите данни показват, че промяна от около 10 щатски долара на барел в цената на суровия петрол води до промяна от 25-30 цента в цената на галон бензин. За всеки цент увеличение на цената на бензина, потребителските разходи в САЩ намаляват с над 1 милиард щатски долара годишно. Политически, това е критично, тъй като от 1896 г. насам действащите президенти на САЩ са печелили преизбиране 11 пъти от 11, когато икономиката не е била в рецесия в рамките на две години преди изборите. Обратно, при рецесия шансовете за преизбиране падат значително.
Въпреки това Тръмп не иска цените на петрола да паднат твърде ниско, тъй като те трябва да останат над прага на рентабилност за американските шистови производители, който според последното проучване на Dallas Fed Energy Survey е около 65 щатски долара на барел за нови кладенци, но значително по-нисък за съществуващи. Така идеалният ценови диапазон за Тръмп е между 40-45 щатски долара на барел (прагът на рентабилност плюс малка печалба) и 75-80 щатски долара на барел (което поддържа цените на бензина под 2 щатски долара за галон, благоприятствайки икономическия растеж).
Нов ценова война или стратегически ход?
Като се имат предвид тези фактори и предполагайки известна доза здрав разум от страна на Саудитска Арабия, изглежда малко вероятно те да водят ОПЕК към нова ценова война. Възможно е също така решенията им да се вземат в консултация с Вашингтон. Въпреки че текущите прогнози за цените на петрола са песимистични, те могат бързо да се променят.
Потенциални последици за глобалните енергийни пазари
Решението на OPEC+ да увеличи производството на петрол идва в момент, когато глобалните енергийни пазари са изправени пред множество предизвикателства. От една страна, нарастващите санкции срещу големи производители като Русия, Иран и Венецуела могат да доведат до значително намаляване на предлагането на петрол, което би повишило цените. От друга страна, продължаващото възстановяване на световната икономика след пандемията и потенциалните нови вълни на търсене, особено в Азия, могат допълнително да усложнят динамиката на пазара.
Увеличаването на производството от страна на OPEC+ може да се разглежда като предпазна мярка за стабилизиране на цените, особено ако предлагането от други производители намалее рязко. Саудитска Арабия, с нейния значителен резервен капацитет, е в уникална позиция да играе ролята на „балансьор“ на пазара, регулирайки доставките, за да предотврати резки скокове в цените, които биха навредили на глобалния икономически растеж. Въпреки това, това увеличение може да доведе и до напрежение сред членовете на OPEC+, тъй като страни с по-ограничен капацитет може да се почувстват ощетени от разпределението на производствените квоти.
Геополитическа игра: Саудитска Арабия и САЩ
Отношенията между Саудитска Арабия и САЩ остават ключов фактор за разбирането на действията на OPEC+. След напрежението, предизвикано от ценовите войни през 2014-2016 г. и 2020 г., изглежда, че Рияд е по-предпазлив в своите ходове, особено предвид възобновеното сближаване с Вашингтон по време на втория мандат на Доналд Тръмп. Това сближаване може да се разглежда като опит за възстановяване на историческото партньорство, основано на принципа „петрол за сигурност“, което беше значително отслабено през последните години.
В този контекст решението на OPEC+ да увеличи производството може да е част от по-широка стратегия, договорена с Вашингтон, за поддържане на цените на петрола в рамките на диапазона, предпочитан от САЩ. Това би позволило на американските шистови производители да останат конкурентоспособни, като същевременно се избегне скок в цените на бензина, който би навредил на американските потребители и политическите перспективи на Републиканската партия. В замяна Саудитска Арабия вероятно очаква продължаване на военната и политическа подкрепа от САЩ, особено в светлината на нарастващите регионални напрежения в Близкия изток.
Дългосрочни предизвикателства за OPEC+
Докато краткосрочните действия на OPEC+ изглеждат насочени към стабилизиране на пазара, групата е изправена пред значителни дългосрочни предизвикателства. Преходът към възобновяеми източници на енергия и глобалните усилия за намаляване на въглеродните емисии оказват натиск върху търсенето на петрол в дългосрочен план. Страни като Саудитска Арабия, чиято икономика е силно зависима от приходите от петрол, трябва да балансират между максимизиране на настоящите печалби и инвестиране в диверсификация на икономиката си.
Освен това вътрешните динамики в OPEC+ остават сложни. Русия, като ключов член на разширената група, често има различни интереси от тези на Саудитска Арабия, особено що се отнася до пазарния дял и ценовите стратегии. Увеличаването на производството може да предизвика напрежение, ако други членове почувстват, че техните интереси са пренебрегнати. В същото време страни като Обединените арабски емирства, които също разполагат със значителен резервен капацитет, може да настояват за по-голяма роля в определянето на бъдещите политики на групата.
Решението на OPEC+ да увеличи производството на петрол е сложен ход, който отразява както икономически, така и геополитически съображения. Въпреки че на пръв поглед може да изглежда като рисковано, предвид песимистичните прогнози за цените на петрола, то вероятно е част от внимателно обмислена стратегия, съгласувана с ключови играчи като САЩ. Саудитска Арабия, като лидер на групата, изглежда се стреми да балансира между поддържането на пазарен дял, стабилизирането на цените и запазването на стратегическите си съюзи.
В бъдеще успехът на тази стратегия ще зависи от способността на OPEC+ да се адаптира към бързо променящите се условия на глобалния енергиен пазар, както и от това доколко групата може да поддържа единство сред своите членове. За сега едно е ясно: петролът остава в центъра на глобалната геополитика, а действията на OPEC+ ще продължат да оказват значително влияние върху световната икономика.
