Земетресение с магнитуд 5,2 разлюля Сан Диего, Калифорния, в понеделник следобед, предизвиквайки тревога, но за щастие без жертви или сериозни щети. С епицентър в планинския град Джулиан, трусът напомни на жителите за непредвидимата природа на земята под краката им. Какво се случи и готови ли сме за следващия?
Според Геологическата служба на САЩ (USGS) земетресението удари в 10:08 местно време с епицентър в Джулиан – курортен град в планините Куямака, на час път от Сан Диего. За около три секунди всичко се разтресе, разказват очевидци. По-малки вторични трусове последваха в следващия час, но Националната метеорологична служба изключи риск от цунами.
Минути преди труса системата ShakeAlert на USGS изпрати предупреждения до жителите, включително в Лос Анджелис, на 130 мили от епицентъра. „Легни, покрий се, дръж се“, гласеше съобщението. Кевин Манъ, местен жител, получи сигнала по време на закуска и се скри под рамка на врата. „Точно тогава започна“, спомня си той. „Живея в Сан Диего от дете, но това беше най-силното земетресение, което съм усещал.“
Две часа след труса говорителката на град Сан Диего Перет Годуин съобщи че няма данни за структурни повреди или ранени. Шерифската служба потвърди, че ситуацията се следи, но засега няма сериозни последствия. Губернаторът Гавин Нюсъм беше уведомен незабавно, отбелязвайки на X готовността на властите.
Робърт де Гроот, ръководител на ShakeAlert, обяснява, че сеизмографи и сензори в Калифорния позволяват „светкавично“ засичане на трусове. „Анализираме данни за секунда, за да определим мащаба“, казва той. Системата изпраща сигнали през Google и приложения, а при големи трусове – чрез спешни известия. Де Гроот сам усетил труса в Пасадена и се скрил под маса. „Никой не обича разтърсването, дори това да ми е работата“, признава той.
Въпреки липсата на щети, Манъ размишлява за бъдещето: „Това, заедно с пожарите в Лос Анджелис, ме кара да мисля за евакуационна чанта.“ Земетресенията са трудни за предвиждане, но 15-секундното предупреждение дало шанс за реакция. Трусът в Сан Диего е напомняне, че природата не пита – но технологиите и подготовката могат да спасят животи. Ще бъдем ли по-добре подготвени следващия път?
