Поредна нощ, поредни пожари по бензиновата карта на Русия
Московският нефтопреработвателен завод (НПЗ) в квартал Капотня, вече два пъти поразяван от безпилотни летателни апарати (БПЛА) през юни, отново пламна в петък. Кадри от мониторингови канали показват гъст черен дим, издигащ се над съоръжение с годишен капацитет от 14 милиона тона, което покрива около една трета от горивното потребление на столицата. Московският кмет Сергей Собянин съобщи, че през нощта градът е бил атакуван от поне 14 дрона и че всички те са били свалени — твърдение, което читателят е свободен да приема с колкото желае доверие, като се има предвид, че заводът пак гори.
Заводът, собственост на „Газпром нефт“ и произвеждащ по 3 милиона тона бензин и толкова дизелово гориво годишно, спря преработката на нефт след ударите от 16 и 18 юни. Според източници на Ройтерс тогава са били повредени и двете инсталации за първична преработка, а ремонтът им може да се проточи до 2027 година. Анализатори от инвестиционната банка „Синара“ изчисляват, че при по-песимистичен сценарий възстановяването може да струва един милиард долара и да отнеме до година — цифра, която едва ли ще успокои шофьорите, чакащи на опашки за бензин.
Колко пъти може да гори един завод, преди да спре да работи?
Отговорът, изглежда, е „поне пет пъти годишно“, ако съдим по съдбата на Илския НПЗ в Краснодарски край. Съоръжението с проектен капацитет около 6,6 милиона тона нефт годишно бе поразено през нощта на 10 юли, след като високоточни, самонасочваще се „отломки“ от свален дрон паднаха на негова територия и предизвикаха пожар, потвърдиха местните власти. Според изчисления на украинския ресурс Astra това е петият удар по завода от началото на годината и поне седемнадесетият от началото на войната. Фрагменти от дронове паднаха и върху частен дом, и върху друго предприятие в станица Северска, но без пострадали сред цивилното население.
Таганрог и Азов: нов удар по логистиката на горивата
Пожари избухнаха и в Ростовска област. В Таганрог бе поразен и подпален пристанищен терминал на дружеството „Курганнефтепродукт“ с претоварен обем от 1,2 милиона тона годишно, а руската държавна агенция ТАСС съобщи за евакуация от зоната на инцидента. В Азов пламна нефтена база, вероятно „ДонТерминал“, въпреки че обектът е бил защитен с мрежа против дронове — предпазна мярка, чиято ефективност при подобни обстоятелства остава спорна. Ростовският губернатор Юрий Слюсар потвърди попадения по два обекта за съхранение на горива в Азов, като по думите му няма пострадали.
Показателно е, че според жител на Азов, цитиран в социалните мрежи, сирените в града са се включили едва след като пожарите вече са били факт — детайл, който трудно се вписва в уверените изявления за ефективна противовъздушна отбрана (ПВО).
Защо в списъка с цели се появи оптико-механичен завод?
Освен горивна инфраструктура, удар е нанесен и по Азовския оптико-механичен завод, специализиран в производството на оптико-електронни, радиолокационни и високоточни системи — прицели, далекомери, топловизори и системи за управление на огъня, използвани в самолети, бронирана техника и военни кораби. Предприятието е част от руския отбранително-промишлен комплекс (ОПК) и влиза в състава на холдинга „Тактическо ракетно въоръжение“ (КТРВ). Заводът вече е бил обект на атака през юли миналата година, така че за военното му ръководство трудно може да се говори за изненада.
Официалната сметка: 376 „унищожени“ дрона
Руското министерство на отбраната отчете, че противовъздушната отбрана е „унищожила“ 376 украински дрона над Белгородска, Брянска, Калужка, Курска, Ленинградска, Новгородска, Псковска, Ростовска, Смоленска, Тверска област, Московския регион, Краснодарски край, Крим и акваторията на Азовско море. Цифрата звучи внушително, но пламъците над Капотня, Илск, Таганрог и Азов подсказват, че статистиката на министерството и реалната картина на терена невинаги вървят ръка за ръка.
