Мароко е разтърсено от безпрецедентна кибератака, при която хакери проникнаха в базата данни на националната социална осигурителна агенция, открадвайки лична информация за милиони граждани. Данните, публикувани в Telegram, разкриват чувствителни финансови подробности и подхранват напрежението между Мароко и Алжир, като нападателите твърдят, че атаката е отговор на „марокански тормоз“ в социалните мрежи. Какво стои зад този цифров сблъсък и какви са последствията за региона?
Социалната осигурителна агенция на Мароко, която управлява пенсии и осигуровки за работници от всякакви сектори, потвърди, че хакерите са успели да заобиколят защитните й системи. Сред изтеклите данни има информация за заплати, която – ако се потвърди – разкрива дълбоки социални неравенства в страната. Сред документите са и непроверени финансови данни за ръководители на държавни компании, политически партии, лица, свързани с холдинга на кралското семейство, както и за израелската дипломатическа мисия в Рабат. Агенцията обаче твърди, че част от публикуваното е „некоректно, неточно или непълно“.
Хакерите, които стоят зад атаката, обявиха в Telegram, че това е отмъщение за предполагаем „тормоз“ от страна на Мароко срещу Алжир в социалните мрежи, заплашвайки с нови удари, ако алжирски сайтове бъдат атакувани. Марокански медии приписват нападението на алжирски хакери, описвайки го като част от по-широка кибервойна между двете съседки. Напрежението между страните ескалира заради спора за Западна Сахара, където Алжир подкрепя движението за независимост „Полисарио“, докато Мароко настоява за суверенитет над територията.
Говорителят на мароканското правителство Мустафа Байтас свърза атаката с нарастващата международна подкрепа за Мароко в конфликта, заявявайки, че тя „безпокои враговете на страната ни до степен да прибягват до тези враждебни действия“. Напрежението се засили, след като американският държавен секретар Марко Рубио изрази подкрепа за плана на Мароко за Западна Сахара – позиция, критикувана от Алжир. През 2020 г. Доналд Тръмп призна мароканския суверенитет над територията, ход, който администрацията на Джо Байдън нито потвърди, нито отхвърли.
Националната комисия за защита на личните данни в Мароко обяви, че е готова да разследва жалби от засегнатите от изтичането. Междувременно страховете от социално недоволство нарастват, тъй като разкритите данни могат да подхранят недоверието към институциите в страна, бореща се с икономически неравенства. Агенцията за социално осигуряване работи за укрепване на системите си, но атаката вече нанесе удар върху доверието в дигиталната сигурност.
Тази атака е не само технологичен, но и политически феномен, отразяващ дълбоките разделения в региона. Докато Мароко и Алжир продължават да кръстосват шпаги – както в реалния, така и в дигиталния свят – обикновените граждани се оказват заложници на конфликта. Ще успее ли Мароко да защити данните си, или кибервойната ще отвори нови фронтове? Едно е сигурно – в ерата на информационните битки никой не е в безопасност.
